"Обаждане до Путин", бой, ток... Как са измъчвали в Русия украински пленници?

Двадесет и шест украински военнопленници седели голи на студен каменен под, кръстосани крака, наведени глави и ръце на гърба.
Новопристигналите в затвора в руския граничен град Курск са били подложени на рутинна и брутална процедура, известна като priyomka или приемане.

„Вие“, руски гвардеец отличил капитан от украинската морска пехота Юлиан Пилипей, след като забелязал голяма татуировка на тризъбец, националния символ на Украйна, на десния му крак. "Ела с мен." Шестима руски пазачи завлекли Пилипей в стаята за разпити, хвърлили го на пода и го ритали многократно.

"След това започна разпитът, осеян с побои с гумени палки и дървени чукове и удари с електрошокови пистолети", спомня си по-късно Пилипей. След няколко часа насилствен разпит, надзирателите завлекли отпуснатото му и натъртено тяло в килия и го пуснали на пода. Пилипей не можел да ходи няколко дни и уринирал кръв.

Прийомката в Курск била ранен етап от изпитание, продължило 2 години и половина, преди Пилипей да бъде разменен – мъчения, които отразяват отношението, което руските затворнически надзиратели прилагат систематично към десетки хиляди украински затворници, пише The Wall Street Journal.

The Wall Street Journal разговаря с няколко бивши военнопленници, чиито разкази отразяват доклади от правозащитни групи, украински официални лица и ООН, които проведоха обширни интервюта с бивши затворници.

Доклад на ООН от миналата година отбеляза 38 затвора, в които са извършени побоища като тези, които е претърпял Пилипей, както и сексуално насилие и използване на кучета за нападение на затворници. Изтезанията, заключава докладът, са „широко разпространени и систематични“. Властите в Киев съобщават, че до 200 украински затворници са умрели в плен . Стотици разменени се връщат отслабнали, с физически и душевни рани.

Бруталното отношение на Русия към украинските затворници е последната глава от вековното насилие срещу украинци, които отказват да приемат руското управление, от изтезанията и убийствата на бунтовници и културни дейци, борещи се за независимост, до принудителния глад, който уби милиони през 30-те години на миналия век.

Злоупотребата, казаха затворници и защитници на правата на човека, се стреми да пречупи волята на украинците и да изтръгне фалшиви признания, за да потвърди руския възглед, който ускори войната: че истинските украинци са лоялни към Русия, докато всеки, който се противопоставя на Москва, е опасен девиант.

„Затворете си очите“, каза 29-годишният мъж. „Тялото ви остава там, но умът ви отива при човека, когото обичате, и вие летите.“
Пилипей е заловен в средата на април 2022 г., когато руските сили превзеха Мариупол , източният град, който той защитава. Той и седем от хората му се опитвали да избягат, когато попаднали на засада от руската Федерална служба за сигурност или ФСБ, пише още изданието.

Пилипей и хората му били изпратени в затвора Оленивка в окупираната Източна Украйна, където пазачите скоро откраднали сватбения му пръстен.

След това дошло повдигане на морала от познат глас: „Хей, приятелю, не мога да повярвам. Бях сигурен, че си мъртъв". Това беше неговият колега капитан от морската пехота Сергей Таранюк, който също бил заловен край Мариупол.

Русия се опитва да докаже, че украинските войници в Мариупол, подобно на руснаците около Киев, са избили цивилни. Пилипей коментира, че е получил специално внимание, тъй като е прекарал 14 месеца обучение в САЩ, достатъчно за разпитите на ФСБ да го обвинят лъжливо, че е бил нает от Централното разузнавателно управление и обучаван да убива руснаци.

Таранюк казал, че също е бил обвинен без основание, че е поръчвал убийството на цивилни и е разпитван с метод на изтезание, известен като „обаждане до Путин“, използвайки полеви телефон от съветската епоха. Разследващите прикрепили кабелите на комуникационното устройство, захранвано с батерии, което е с размерите на ръчна чанта, към краката, ръцете и гениталиите му и доставяли електрически удари, като завъртали циферблата на телефона.

Украински затворници се прехвърлят между центрове в окупирана Украйна и Русия, което ги държи извън равновесие и затруднява проследяването на местонахождението им за роднини и украински власти.

Пилипей отива от Оленовка в Таганрог, руски град близо до границата с Украйна, след това в друг руски затвор, преди да бъде отведен в Курск, където прекарва близо две години. Това било последвано от още един престой другаде в Русия преди освобождаването му през септември. Таранюк е преместен в Таганрог, след това напред-назад между Русия и окупираните украински градове.

Затворът Оленивка в окупираната Източна Украйна е сред съоръженията, които Русия използва за задържане на военнопленници.

Едно от първите неща, които затворникът губи, е чувството за време. Таранюк, който прекарва няколко месеца в изолация без прозорец, измерва времето, като поставя чаши под кран с капеща вода. Три пълни чаши вода означавали, че е време за вечеря.
В Оленивка Таранюк успява бързо да се обади на приятелката си от контрабанден телефон на друг затворник. Пилипей  се притеснява, че семейството му ще го помисли за мъртъв. Таранюк, който има голяма татуировка на воин, успял тайно да се свърже с приятелката си от затвора. Други затворници припадали от изтощение, когато били принудени да напуснат килиите си за проверка. Самият Пилипей губи 44 килограма по време на плен.

Съпругата на Пилипей, Христина, поддържала връзка с пленения войник чрез писма.

Таранюк си спомня, че руснаците са го обесвали за краката и са го удряли по гърдите и гърба. Сложили найлонов плик на главата му, за да го задушат.

Пилипей учи останалите затворници на английски и ръкопашен бой. Той непрекъснато мечтае да пътува със съпругата си. „Обиколих целия свят с нея в съзнанието си“, каза той.

Таранюк, който сега живее в черноморския град Николаев, все още страда от физически последствия от затвора. Докато преминават в Украйна пеша, група руски затворници, които вървят в обратната посока, ги питат дали са били измъчвани.

Няколко дни след освобождаването си Пилипей стои под летен дъжд за първи път от години, потопен в миризми и звуци, които почти е забравил. Пилипей научава, че е получил награда за храброст. Таранюк се жени за приятелката си. Но мъжете не празнуват рождени дни или сватби, докато повече от половината им части остават в плен.

Таранюк страда от главоболие и частична загуба на слуха. Пилипей накуцва заради контузия на десния крак. Той планира да изпълни обещанието, което си дал, докато бил в плен - да разшири украинската татуировка на тризъбеца с портрет на киевския княз Святослав Храбри.

Сестра му е подготвила скеч, включващ фраза, приписвана на средновековния вожд: „Няма да опозорим родната си земя. Защото мъртвите не търсят срам.”