Украйна запазва Курск като разменна монета за евентуални преговори с Русия

Дни след като украинските войски превзеха част от руската област Курск с изненадваща атака, президентът Владимир Путин заяви пред служителите на отбраната, че тяхната „основна цел“ е да отблъснат инвазията. Шест месеца по-късно те все още се опитват. Неуспехът на Путин да прогони украинската армия от руска територия може да придобие допълнително значение, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за споразумение за прекратяване на войната. Докато руските войски продължават да напредват постепенно на бойното поле в Източна Украйна, Киев запазва разменна монета в Курск за потенциална размяна на територии при евентуални преговори, пише Bloomberg.

Първата окупация на руска земя от чуждестранна армия след Втората световна война е личен неуспех за Путин, чийто вътрешен имидж се основава на това, че е силен владетел, защитаващ интересите на нацията. Кремъл се опитва да омаловажи кризата, откакто украинските сили пресякоха границата на 6 август и бързо напреднаха, за да завземат 1250 кв. км територия, включително град Суджа и десетки села.

Досега руските сили са си върнали само около половината от територията, дори с помощта на хиляди севернокорейски войници, изпратени в региона. Според западни оценки в Курск са прехвърлени около 11 000 севернокорейски войници, които са дали до 4000 жертви.

„Като цяло ефективността на военните операции е по-ниска от очакваното“, казва Михаил Виноградов, ръководител на Фондация „Политика“ в Санкт Петербург. „Системата не беше особено подготвена - нито за загубата на територии, нито за това, че всичко ще се проточи“.

В четвъртък руските сили отблъснаха атаките на украински щурмови групи край две гранични села в Курска област, съобщи Министерството на отбраната в Москва в канала си в Телеграм. Украйна не е направила коментар.

Сраженията в Курск обхващат само малка част от региона, който сам по себе си е малка част от най-голямата държава в света, обхващаща 11 часови зони. Все пак украинското нахлуване в регион с население около 1 млн. души, който е с приблизително размерите на Белгия, беше шок за руснаците, приближавайки до дома им последиците от войната, която Путин започна.

Това е „много важна операция и ще видите кога ще постигнем дипломатическо решение на войната“, заяви украинският президент Володимир Зеленски пред репортери в сряда в Киев. Ситуацията в Курск е „стабилна“ и Русия „няма да може да ни изтласка от тази територия в близко бъдеще“, каза Зеленски.

По оценки на руските власти около 150 000 души в Курска област са били разселени в резултат на боевете, а недоволството от неспособността на държавата да защити жителите се увеличава. През януари стотици хора се включиха в митинги в регионалната столица Курск, за да се оплачат, че властите правят твърде малко, за да настанят разселените хора или да им помогнат да намерят изчезналите си роднини.

„В страната ни се води война и държавата се оказа напълно неподготвена за това, като се започне от укрепленията и се стигне до удостоверенията за настаняване“, казва Владимир Синелников, активист от Курск и доброволец, който издирва изчезнали хора в окупираните от Украйна райони. „Никога не е имало такова масово преселване в Курска област, включително и по време на Великата отечествена война“, каза той в интервю на 24 януари, използвайки руското наименование на Втората световна война.

Кремъл третира Курск като „регионален, а не национален проблем“, казва Николай Петров, консултант в базирания в Лондон мозъчен тръст „Чатъм хаус“. „Това означава, че няма да се бърза.“

Скоро след началото на операцията Зеленски заяви, че целта е да се създаде буферна зона, която да защитава пограничните общини от руски атаки. Неговите военни началници също така се опитаха да намалят натиска върху фронтовата линия в Украйна, като принудиха Москва да прехвърли войски за защита на Курск.

Въпреки че операцията в Курск не спря настъплението на Русия в Източна Украйна, Кремъл изпрати хиляди войници, за да се опита да си върне контрола над региона.

Въпреки това на годишната си пресконференция и телефонно предаване през декември Путин не се ангажира, когато жител на Курск попита колко време ще отнеме на Русия да изтласка украинските войски. „Не мога и не искам да посоча конкретна дата“, отговори той.

Това може да натежи на Путин, тъй като Тръмп го притиска да „сключи сделка“ за договаряне на края на войната и заплашва с „големи“ нови санкции, ако откаже.

Докато руският лидер може да твърди, че руската офанзива все още набира сила в Украйна, Зеленски ще може да посочи опорната точка в Курск като доказателство, че Киев има какво да размени за връщането на някои окупирани земи. В момента Русия контролира около една пета от украинската територия, включително Крим, който Путин анексира през 2014 г.

Кремъл сигнализира, че стратегията му е да продължи офанзивата си, за да се опита да окаже натиск върху Украйна и САЩ да се съгласят с условията на Москва, а официални лица твърдят, че Русия може да поддържа войната още две-три години.

Путин „трябва да определи приоритетите си, тъй като силите му са изчерпани“, и изглежда, че той е съсредоточен повече върху успехите в Украйна, отколкото върху възвръщането на територията в Курска област, каза Бота Илиас, старши анализатор в Prism, фирма за стратегическо разузнаване в Лондон.

След протестите на жителите заради липсата на помощ Путин уволни губернатора на Курска област през декември и го замени с депутата от Държавната дума на Русия Александър Хинщайн, като му каза, че „сега там се търси управление на кризи“.

Местните власти твърдят, че около 2000 цивилни са изчезнали, въпреки че някои жители смятат, че общият им брой е над 3000. Любов Прилуцкая, агент по недвижими имоти в град Курск, казва, че се е обадила на родителите си, живеещи близо до Суджа, в деня, в който е започнало нахлуването, за да им каже да бягат.