Две години по-късно: Някои още търсят близките си след трусовете в Турция

Четиригодишният Емир бил у дома със семейството си, когато две опустошителни земетресения удариха южна Турция на 6 февруари 2023 г. и отнеха живота на повече от 53 500 души. Телата на майка му, баща му и 10-годишния му брат бяха открити в останките на жилищния им блок в Антакия, град на сирийската граница. Но от него нямало и следа.

Две години по-късно Емир все още е в неизвестност. Десетки семейства продължават да издирват близките си, а най-малко 30 от изчезналите са деца.

Лелята на Емир Нурсен Киса пристигнала пред рухналата сграда в Антакия един час след земетресението, а до отломките тя останала повече от две седмици, докато операциите по търсене и спасяване продължаваха.

„Мислехме, че можем да го намерим или поне част от дрехите му, някакви останки, някаква следа. Но нямаше такива. Нито в отломките, нито сред телата“, казва тя пред BBC.

Оттогава тя има една мисия - да намери изчезналия си племенник.

Киса е подала иск за изчезнало лице в полицейското управление, само за получи обаждане от властите три месеца по-късно, които и казали, че нямат документи, показващи, че Емир е изчезнал. Първоначалното й запитване най-вероятно се е загубило, така че целият процес трябвало да започне от нулата.

Междувременно Нурсен публикува снимки на племенника си в социалните мрежи с надеждата някой да го разпознае. Тя е посетила десетки сиропиталища в Турция. А останките на сестра й бяха ексхумирани, за да могат ДНК пробите да бъдат сравнени с останки, които все още не са идентифицирани. Но нито едно от усилията й не било успешно.

Тя казва, че дори е получавала случайни обаждания от местните власти да питат как се справя Емир. За нея това означавало, че племенникът й все още не е официално регистриран като изчезнал.

Две години след земетресенията броят на изчезналите все още не е ясен

През април 2023 г. министърът на вътрешните работи по това време каза, че „е подадена молба за изчезнали лица за 297 души, 86 от които са деца“.

До ноември 2024 г. настоящият министър на вътрешните работи Али Йерликая обяви, че 75 души все още са в неизвестност и че 30 от тях са деца.

Това контрастира с основната опозиционна партия, която каза, че има списък от 140 изчезнали хора, 38 от които са деца. Тя е споделила своя списък с министъра, но така и не е получила отговор, твърдят нейни представители пред BBC News Turkish.

Сема Гюлек, говорител на фондация за откриване на изчезналите, смята, че несъответствието може да се дължи на това, че вътрешното министерство не е преброило онези, чиито семейства официално са ги приели за починали.

След земетресението имаше различни версии за това какво се е случило с деца, спасени изпод развалините, но след това изчезнали. Намекът беше, че тогава те са били отвлечени, въпреки че тези твърдения бяха отречени от властите.

През януари 2024 г. управляващата партия и нейният десен съюзник отхвърлиха парламентарно предложение, призоваващо за разследване какво се е случило с изчезналите деца. Тогава беше сформирана комисия за разследване на случаите на изчезналите хора в рамките на Турския орган за управление на бедствия (Afad) - правителствена агенция, която работи към вътрешното министерство.

Afad е използвал няколко техники за търсене на изчезналите, казва Сема Гюлек, чийто 24-годишен син също е в неизвестност. Тези техники варират от сравняване на ДНК, взета от роднини на изчезналите, с проби от телата, погребани без идентификация, до използване на система за лицево разпознаване и сравняване на снимки на изчезналите със записи, подадени в полицията, обяснява тя.

Опозиционни фигури обаче обвиниха властите в нередности или некомпетентност. Те цитират пример с млада жена, която е била погребана под различна самоличност, само за да бъде ексхумирана и идентифицирана година по-късно.

„Може да има десетки други, погребани под фалшиви самоличности“, казва Нермин Йълдъръм Кара, депутат от основната опозиционна партия.

Тя също така твърди, че част от развалините са били разчистени, преди да е направено цялото необходимо сканиране, цитирайки като пример известна резиденция в Антакия, където 48 души остават в неизвестност.

„Тези отломки бяха разчистени толкова бързо, че може би някои от останките също са били унищожени в процеса“, припомня тя.

Междувременно семействата на изчезналите продължават да търсят отговори.

„Не е извършено правилно сканиране. Премахнаха развалините веднага и не можахме да ги спрем“, казва Айше Амбарджиоглу, чиято сестра и шестмесечна племенница изчезнаха. "Вече изминаха две години. Какво властите трябва да направят сега - да донесат парче кост и да кажат, че това принадлежи на сестра ми?"

„Бихме се задоволили само с една кост, но нищо не беше намерено“, казва Джанер Юрдакул, чиято сестра, зет и шестгодишните им дъщери близначки изчезнаха след земетресението.

Градовете, белязани от опустошителните трусове в Южна Турция, са пълни с подобни разкази. Но много роднини на изчезналите са решени да продължат с търсенето на отговори.

„Все още няма нищо, което да докаже, че моят племенник Емир е мъртъв или жив“, каза Нурсен Киса. „Никога няма да се поддам на натиск и да го обявя за починал."