Тръмп принуждава Европа да се съобразява с Украйна

В края на лекция за историята и свободата, изнесена миналата седмица във великолепна зала от 19-ти век в университета Сорбона в Париж, американският историк Тимъти Снайдер отправи следното послание към европейците: ако бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, "трябва да хвърлите всичко, което имате на Украйна – членство в ЕС, войски, огромни инвестиции. В противен случай ще живеете постоянно в сянката на войната". Това е часът на Европа, защото САЩ няма да направят нищо. Това пише в статия за Financial Times Силви Кауфман, редакционен директор и колумнист в Le Monde.

Еманюел Макрон няма нужда да бъде убеждаван. В Европа разговорът за войната на Русия в Украйна брутално се измести. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и отварянето на украинския президент Володимир Зеленски към споразумение чрез преговори създадоха нова, по-нестабилна ситуация. Подкрепата на Украйна "колкото е необходимо", мантрата на съюзниците в продължение на почти три години, наистина губи доверие, когато основният партньор напусне хорото. Желанието на Тръмп да сложи край на войната, като същевременно държи европейците в неведение за това как възнамерява да го направи, представлява огромно предизвикателство за лидерите на континента.

Най-лошият кошмар на френския президент, споделян от много негови колеги, е руско-американска сделка, сключена през главите на украинци и европейци – американска дипломатическа традиция, която, честно казано, предхожда Тръмп. 

Макрон постигна ранна победа, когато организира среща между Зеленски и тогавашния президент Тръмп в рамките на повторното отваряне на наскоро реставрираната катедрала Нотр Дам през декември. Този разговор явно е помогнал на Тръмп да разбере, че решаването на проблема ще отнеме повече от 24 часа. Европейски служители също посочват, някак си успокояващо, че президентът на САЩ досега е избягвал настръхващи коси, подобни на Газа сценарии за Украйна. Неговата линия, според тях, все още не е определена, тъй като руският президент Владимир Путин все още изглежда смята, че може да спечели тази война, пише още Кауфман.

Една линия, която обаче знаят, че е ясна, е тази на американското оттегляне. Няма нужда да напуска НАТО - Тръмп просто не иска страната му да бъде обременена с война в Украйна. Ако Европа иска място на масата за преговори, тя трябва да има какво да сложи на нея, така че нейните интереси да бъдат взети предвид не само по отношение на условията на сделката, но и по отношение на нейното изпълнение. Сделка, която може да изглежда добра за Тръмп, защото спира избиването на „млади, красиви хора“, няма да бъде добра сделка за Европа, ако не попречи на Путин да атакува отново Украйна. Следователно от европейска гледна точка силните гаранции за сигурност на Киев са ключови за всяко споразумение.

Това е мястото, където нещата стават болезнени за държави, които в продължение на десетилетия са възлагали сигурността си на САЩ и сега със закъснение осъзнават, че тази гаранция я няма. Води се „много динамичен дебат“, според европейски служител, за това какви гаранции за сигурност ще са необходими. Сред най-решителните страни в този дебат – който включва Полша, балтийските страни, Швеция и Финландия – Франция се опитва да играе водеща роля, макар и по нов, непознат начин: като обединява другите и държи различните части от пъзела заедно, вместо да играе собствената си карта.

Нови формати, извън ЕС, ако е необходимо, като добавянето на Италия и Обединеното кралство към „Ваймарския триъгълник“ на Франция, Германия и Полша, бяха пуснати в действие. Смирен от неблагоприятната реакция преди година на неговото изненадващо предложение за поставяне на западните „ботуши на земята“ в Украйна, Макрон, който вероятно също е наясно с отслабената си позиция на европейската сцена поради вътрешните си политически и икономически премеждия, трябва да свърши доста работа, за да си върне доверието на партньорите си.

И все пак Франция е в изключителна позиция, когато трябва да се изправи срещу американски президент, който може да се държи повече като противник, отколкото като съюзник. За някои европейци, особено тези, които са най-изложени на руската заплаха, възможността за падането на Украйна е ужасяваща перспектива, тъй като те ще се окажат следващите на опашката. Следователно изкушението да се опитаме да запазим американската защита на всяка цена би противоречало на усилията за изграждане на силна европейска отбранителна способност. Франция не споделя същата чувствителност, защото се чувства защитена от собственото си независимо ядрено възпиране.

Думите на Снайдер в Сорбоната повтарят тези на Марк Рюте, генералният секретар на НАТО, който предупреди членовете на Европейския парламент миналия месец, че ако страните-членки на ЕС не увеличат драстично разходите си за отбрана, единствените възможности, които им остават, ще бъдат да научат руски или да се преместят в Нова Зеландия. Хванати между Путин и Тръмп, европейците най-накрая се изправят пред реалността, от която са се опитвали да избягат толкова дълго.