Русия иска да заличи бъдещето на Украйна, но и нейното минало

През юли миналата година руските окупационни власти в украинския град Луганск използват кран и самосвал, за да премахнат паметник на жертвите на Голодомора - предизвикания от държавата глад, който СССР отприщва през 1932-33 г., за да подчини неспокойните украински села. Големият гранитен кръст в Луганск трябваше да изчезне, защото „оскърбяваше патриотичните чувства на жителите“, обясни назначената от Русия изпълняваща длъжността кмет Яна Пашченко. Десетки паметници, посветени на Голодомора, погубил най-малко 3,9 милиона украинци, са разрушени в окупираните от Русия райони, както и много паметници на украински културни дейци, екзекутирани от съветския режим.

Войната, която Русия води срещу Украйна и която президентът на САЩ Тръмп твърди, че е решен да прекрати, като започне преговори с Кремъл, не е свързана само с териториални придобивки или проекция на глобална сила, пише в своята статия Ярослав Трофимов, главен външнополитически кореспондент на The Wall Street Journal. В основата си тя е борба за историческата памет. Три години след началото на руската инвазия, започнала на 24 февруари 2022 г., именно поколенческата травма от страданията на страната им под руско и съветско управление мотивира украинците да продължат да се противопоставят на много по-могъщ враг, въпреки нарастващите жертви. 

През 1926 г. в съветска Украйна живеят 29 милиона души. До 1953 г., когато умира Йосиф Сталин, тя е загубила почти половината от този брой в резултат на глад, война и масови убийства. Почти всеки украинец днес е потомък на оцелелите от тези мрачни десетилетия.

Официалната руска гледна точка за Голодомора е, че той е злополучен страничен продукт на иначе оправданата политика на Сталин за индустриализация. Конгресът на САЩ и Европейският парламент обаче го признават за акт на геноцид, при който съветските власти конфискуват храната и семената в украинските села, принуждавайки жителите им да гладуват и често да проявяват канибализъм.

По последни оценки на правителството Украйна губи повече от 10 милиона души през Втората световна война, включително по-голямата част от еврейското население, унищожено по време на Холокоста, и милиони войници, сражавали се в Червената армия. Както нацистката военна машина, така и съветският тоталитаризъм са безмилостни.

Когато през септември 1941 г. украинската столица Киев пада под ударите на германците, отстъпващите съветски войски залагат бомба в центъра на града и превръщат голяма част от него в огнено кълбо, убивайки безброй цивилни, както и германски офицери. До завръщането на съветските войски през октомври 1943 г. почти половината от населението на Киев е мъртво. Докато останалата част от Европа се занимава със следвоенно възстановяване, Украйна - особено в западните ѝ райони - е опустошена от кърваво въстание, което продължава още едно десетилетие.

В продължение на векове Руската империя, а след това и Съветският съюз, контролират украинските си поданици, като крият и изопачават украинската история. Официалният разказ избелва или цензурира жестокостите от миналото, представяйки всички украинци, дръзнали да подкрепят независимостта, като предатели и престъпници.

Много руски писатели от този период, като поета Осип Манделщам, също са убити, а други, включително Александър Солженицин, прекарват дълги години в ГУЛАГ. Въпреки това творбите им придобиват световна известност и дори се разпространяват нелегално в Съветския съюз. В Украйна елиминацията е толкова пълна, че писатели, убити през 30-те години на ХХ век, като Валериан Пидмогилни и Николай Хвилов, остават неизвестни и нечетени до независимостта на страната през 1991 г. Повечето от тях все още не са публикувани на английски език. Михайло Бойчук, може би най-значимият украински художник от своето поколение, е убит от Съветския съюз през 1937 г., а по-голямата част от творбите му са унищожени. Днес те са познати само от зърнести черно-бели снимки.

Говоренето на истината за тази история е престъпление по време на съветското управление и украинските интелектуалци остават в затвора чак до периода на перестройката на Михаил Горбачов. Васил Стус, един от най-значимите украински поети, умира в съветски затворнически лагер в края на 1985 г. Руските сили демонтират паметника на Стас в родния му град Донецк скоро след като го окупират през 2014 г.

Днес, под ръководството на президента Владимир Путин, Русия отново се опитва да откаже на украинския народ всякаква отделна култура или собствена идентичност. Руските пропагандисти открито говорят за необходимостта от елиминиране на образованите украинци, които руската държавна информационна агенция определи в първите месеци на войната като носители на „вируса на украинщината“.

Безмилостните методи, използвани от руските войски и тайната полиция на окупираната украинска територия днес - включително отвличания и извънсъдебни екзекуции - съзнателно имитират ужасите от епохата на Сталин, казва Александра Матвийчук, основател на Центъра за граждански свободи, неправителствена организация, която разследва руски военни престъпления.

„Те го правят отново, защото никога не са били наказани за това предишния път“, каза Матвийчук, чиято група спечели Нобелова награда за мир през 2022 г. "Нацистките военнопрестъпници се оказаха подсъдими в Нюрнберг, но тези, които управляваха съветския ГУЛАГ, не бяха нито преследвани, нито осъдени. Имаше безнаказаност."

Без да се задоволява с отричането на Голодомор и други съветски зверства, Русия на Путин почита техните извършители, издигайки паметници на Сталин и на Феликс Дзержински, основателя на съветската тайна полиция. В Мелитопол, най-големия град в окупираната Южна Украйна, руските власти кръщават улица и военно поделение на името на Павел Судоплатов, който ръководи отрядите за убийства на Сталин, включително този, който убива Леон Троцки в Мексико през 1940 г. Междувременно независими руски историци, включително тези, които откриха масовите гробове на украински интелектуалци в Сандармох през 1997 г., бяха хвърлени в затвора.

Самият Путин подчертава значението на пренаписването на украинската история в съответствие с руския имперски проект. През юли 2021 г. руският президент публикува есе, озаглавено „За историческото единство на руснаците и украинците“, в което отхвърля идеята за отделна украинска идентичност. Трактатът, пълен с неточности, беше прочетен на глас на руските войници, за да оправдае пълномащабното нахлуване в Украйна седем месеца по-късно.