Тъжната истина: Европа не може да се справи сама със сигурността си

Може би е твърде много за администрацията на Тръмп да очаква, че Европа ще гарантира мирно уреждане на Украйна, в което те не са участвали.  Паникьосан от решението на президента Тръмп да не покани Европа на масата, докато екипът му обсъжда руско-украинския мир с висши руски служители, френският президент Еманюел Макрон свика среща в Париж миналия понеделник с британски, германски и други европейски лидери, за да решат как да отговорят, пише в статия за The National Interest Лорънс Хаас, старши сътрудник в Американския съвет за външна политика.

Въпреки това, докато европейските лидери разговаряха в Елисейския дворец, разривите, които измъчват Европа, когато търси обединен фронт по военни, дипломатически или икономически въпроси, вече бяха очевидни. От една страна, британският премиер Кийр Стармър каза, че ще обмисли изпращането на войски в Украйна, за да гарантира нейната сигурност след мирно споразумение. От друга страна, германският канцлер Олаф Шолц нарече идеята "преждевременна" и "крайно неуместна". Полски официални лица също отхвърлиха идеята за полска военна роля в Украйна.

Различията между европейските лидери по отношение на съвместното военно присъствие в Украйна и по-широките въпроси, свързани с дипломатическите опити на Тръмп към Русия, подчертават опасностите от предположението, че Европа има политическите средства, както призова министърът на отбраната Пийт Хегсет онзи ден, да „води отпред“.

Лорънс Хаас  пише още, че американските призиви за повече европейско лидерство и по-малко американско участие на континента – и рискът от европейска парализа (тъй като нациите членки се борят със собствените си избиратели у дома и предизвикателствата в чужбина) – може да стимулира повече руска агресия, да дестабилизира Европа и да остави Съединените щати да се изправят срещу окуражени противници в Москва, Пекин и другаде.

Глобалните лидери са склонни да говорят за Европа по същия начин, по който говорят за Русия, Китай и други нации. Въпреки това, за да кажем очевидното, Европа не е нация. Това е колектив, който по многонационални въпроси работи чрез многостранни институции, най-вече НАТО и Европейския съюз. Тези институции изискват консенсус, преди да действат, и не е изненадващо, че често се борят да го намерят.

Това, което има тенденция да налага консенсус и да поддържа европейското единство, особено в ключови моменти на международна криза, е американското лидерство. Това е вярно от най-ранните дни на следвоенната ера и остава така и днес.

НАТО, продукт на Северноатлантическия договор от 1949 г., не беше първият следвоенен европейски отбранителен съюз. Вместо това НАТО последва Брюкселския пакт, който Великобритания, Франция, Белгия, Люксембург и Холандия подписаха през март 1948 г. Показателно е, че Европа знаеше, че този договор няма да попречи на Съветите да превземат континента, тъй като не включваше Съединените щати.

През следващите години, независимо дали официално чрез НАТО или неофициално чрез импровизирани западни коалиции, Западът не е действал със сила по военните въпроси в отсъствието на американско лидерство.

Например, едва когато президентът Клинтън избра да предприеме решителни действия през 1995 г., за да спре агресията на Сърбия срещу Босна, НАТО започна бомбардировъчна кампания, която положи основите на Дейтънското споразумение с посредничеството на САЩ, което донесе мир на Босна по-късно същата година.

За да не се съмнява някой във важността на лидерството на САЩ, сравнете отговора на Запада на инвазията на Владимир Путин и анексирането на Крим през 2014 г. с отговора на Запада на инвазията му в Украйна през 2022 г.

Що се отнася до първото, президентът Обама избра да не изпраща оръжие на Киев, наложи само незначителни санкции на руски лица и частни институции и до голяма степен избягваше дипломатическите усилия за прекратяване на войната. Въпреки загрижеността си от континенталната агресия на Путин, Европа не се обедини, за да предприеме по-смели действия сама. В крайна сметка Западът прие заграбването на Крим от Русия (ако не и официално).

За последното президентът на САЩ Байдън избра да се противопостави със сила на инвазията на Путин, създаде широка коалиция от западни нации за координиране на цялостна стратегия и работи в тясно сътрудничество с тези нации, за да предостави все по-смъртоносни оръжия на Киев и да наложи все по-строги санкции на Москва. Само поради тези действия, водени от САЩ, към днешна дата Украйна отхвърли опита на Русия за завладяване.

Сега Тръмп и неговият екип призовават за мирно споразумение между Русия и Украйна, приемане на Крим като част от Русия, липса на украинско членство в НАТО и гаранции за сигурност за Украйна, които са подкрепени от европейски и неевропейски, но не и американски войски.

„Опазването на европейската сигурност трябва да бъде императив за европейските членове на НАТО“, заяви Хегсет , обяснявайки, че сигурността на Европа няма да бъде най-високият приоритет на Вашингтон. „Като част от това Европа трябва да предостави огромния дял от бъдещата смъртоносна и несмъртоносна помощ на Украйна.“

За да се случи това, Тръмп призовава членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5 процента от техния брутен вътрешен продукт, въпреки че референтната стойност на НАТО е 2 процента, а самият Вашингтон харчи само около 3 процента .