Разселените украинци се страхуват, че никога повече няма да видят семействата си

Руските сили почти бяха стигнали до ръба на Соледар, преди Андрий да успее да убеди майка си Раиса да напусне. Но седмици по-късно, след като войските на Кремъл превзеха селото, Раиса взе съдбовното решение да се върне обратно през фронтовата линия в селото, където възрастната й майка живееше сама.

Андрий, тогава държавен служител, който евакуира цивилни от фронтовата линия, отиде в другата посока, докато битката за Бахмут се разгръщаше, завръщайки се този месец на фронтовата линия край Покровск като войник.

Новината, че Съединените щати посредничат за сделка за втвърдяване на тази фронтова линия в граница, предавайки територия на изток на Русия, падна като бомба в землянката, откъдето Андрий издига дронове, атакувайки руско оръжие.

„От коя част на Америка Тръмп би бил готов да се откаже?“, попита Андрий. „Отрязвате ли крайник на човек и му казвате: „Върви сега“? Какво му дава право да разчленява Украйна?

Ако сделката, предложена от американски официални лица, стане реалност, Украйна ще бъде разделена на две: западна държава, контролирана от Киев под постоянна заплаха от повторно нахлуване, и източен руски сателит, опустошен от битките, нанесени му от Москва.

От двете страни на тази линия ще има разделени семейства като това на Андрий и домове, които са били унищожени или загубени завинаги, някои от тях превзети от руски цивилни и бюрократи, преместени от Москва в опит да русифицира украинските територии, които незаконно анексира.

Алина, млада вдовица, избяга от Мариупол по време на обсадата през 2022 г. с двамата си сина, единият от които е аутист, страхувайки се, че техните нужди няма да бъдат задоволени, ако нещо се случи с нея. Тя остави майка си, баща си и 83-годишната си баба.

„Сега не вярвам, че някога ще видя моята бабушка отново“, плаче тя в новия си дом в Буча, край Киев, където наема малък апартамент. 

В Мариупол тя притежавала голям апартамент, който като по чудо не бил разрушен, но тя няма как да живее там. Ако се върне, ще бъде принудена да вземе руски паспорт, за да пререгистрира собствеността си, точно както баща й беше принуден да направи, за да си намери работа като електроинженер по време на руската окупация.

Шест милиона украинци живеят под бруталната окупация на Русия, където московските секурократи систематично заличават украинския език, култура и идентичност, както като средство за затягане на контрола върху земята, така и като средство за прекратяване на съществуването на Украйна като унитарна държава. Местни служители, кметове на градове, активисти и журналисти са подлагани на изтезания и екзекуции. Четири милиона са били разселени от тези територии в останалата част на Украйна и извън нея, като бежанци другаде в Европа. Други 900 000 са принудително преселени в Русия.

Олех Монастирни избяга от Мариупол в разгара на боевете през 2022 г., след като дъщеря му, живееща в Израел, събра хилядите долари, необходими, за да плати на шофьор, който да евакуира семейството под опасностите на бомбардировките. Той работеше за ОССЕ, международната организация, която трябваше да наблюдава едва съществуващото примирие в Донбас, но отказа да се присъедини към тяхната евакуация, защото не му позволиха да доведе жена си и майка си.

Те се отправиха към Германия, където Монастирни намери работа като преводач в американска военна база. Бюджетните съкращения на администрацията на Тръмп ще доведат до изтичането на договора му на 1 март.

„Ще се върна ли в Украйна?“ пита той. „Това е въпросът, който си задават всички украинци: ще се върнеш ли и кога? Това е много по-трудно решение за онези, които могат да загубят домовете си завинаги зад вражеските линии, независимо дали къщите им са оцелели след бомбардировката или не."

Дори Мариупол да бъде върнат под украински контрол, той се съмнява, че ще се върне. 

„Никога не планирам да се върна в Мариупол, дори и да бъде освободен“, казва той по телефона от Германия пред The Times „След като Мариупол премина при руснаците, това не е Мариупол, който познавах. Абсолютно различно е. Не знам как да гледам на хората, които останаха там."

Останал му е само един роднина, леля, която е на страната на Москва. Единственият контакт, който са имали след напускането, е едно коледно послание. Дори завръщането в Киев не е вариант пред него, предвид намесата на Тръмп. 

„Ако няма подкрепа, оръжия, Украйна няма да оцелее“, казва той. "Руснаците ще се върнат и ще вземат останалото, ако светът не подкрепи Украйна."

Андрий не може да се откаже от страната си или от шанса й за победа. 

„Сега руснаците понасят големи загуби“, казва той за Покровския фронт. „Все още не е свършило.“ 

Но който и да го контролира, Андрий се съмнява, че някога ще се върне в Бахмут. 

„Сега е почти разрушен“, казва той. „Ще отнеме години, за да премахнем всички мини и експлозиви там.“

От другата страна на фронтовата линия майка му Раиса, на 62 години, и баба му Мариса, на 90, са били принудени да вземат руско гражданство, за да получат пенсия, единственият им източник на доходи. Андрий мечтае отново да види баба си, преди тя да умре. 

„Мислим какво да правим по-нататък", казва той. „Не знам какво да правя. Аз нямам къде да живея. Така че не беше трудно решение да дойда и да се бия.”

В Буча Алина пуска филм, който децата й да гледат. Действието се се развива в Одеса, пристанищният град на Черно море, който руските войски не успяха да достигнат, след като взривиха пътя по крайбрежието от Мариупол на Азовско море.

„Синът ми каза: „Това е морето! Мамо, липсва ми морето! Кога ще видя отново морето?“, казва Алина, изтривайки сълзите. „Обещах му, че ще видим отново морето, но мисля, че ще бъде различно море. Баща ми говори за бягство през Русия и връщане в Украйна един ден. Но моята бабушка, вече е стара и немощна, едва ходи. Не вярвам, че някога ще я видя отново.”