Европа притежава средствата да спаси на Украйна. Но ѝ трябва воля

Катастрофалната среща в Овалния кабинет в петък разкри на Володимир Зеленски това, което вече ставаше ясно: Американската подкрепа за Украйна бързо отслабва и Европа ще трябва да се заеме с това. Макар че на срещата на европейските лидери в Лондон в неделя беше поет ангажимент за продължаване на военната помощ и за изработване на мирен план, от значение са подробностите, пише в свой материал Bloomberg TV Bulgaria.

Досега изглеждаше, че стратегията на САЩ за мир се основава на умиротворяване на Кремъл с обещания за териториални отстъпки, повтаряне на опорните точки на руския президент Владимир Путин и обругаване на трансатлантическия алианс. Зеленски, тръгнал по петите на лидерите на Франция и Великобритания, не успя да издейства твърди гаранции за сигурност от Белия дом миналата седмица. Упрекът, който той получи, след като настоя по въпроса - "Казахте ли поне веднъж „благодаря“?", възкликна вицепрезидентът Джей Ди Ванс - доведе до несигурност в отношенията със САЩ.

Как точно Белият дом възнамерява да спре сраженията, предстои да разберем. Но Европа следва да признае влиянието, с което разполага за оформяне на крайния изход, както и спешната необходимост да го разгърне.

Въпреки че запасите са намалели, европейските държави все още разполагат с оръжия, които могат да предоставят на Украйна - от артилерийски снаряди до ракети с висока точност и системи за противовъздушна отбрана, както и със средства за увеличаване на нарастващата отбранително-индустриална база. Само 20 милиарда долара, предоставени от Европейския съюз, могат да помогнат на Киев да се защити от продължаващите руски атаки и да се пребори за по-добри условия.

Европа (включително Обединеното кралство и Швейцария) също поддържа мащабни санкции, които биха могли да продължат да оказват натиск върху руската икономика дори ако американските ограничения бъдат вдигнати. Континентът контролира замразени активи на руската централна банка в размер на около 250 млрд. долара, които могат да бъдат заделени за възстановяването на Украйна.

Най-добрият начин ЕС да бъде третиран като сериозен играч, разбира се, е да последва примера на Обединеното кралство и да увеличи разходите си за отбрана, както на национално ниво, така и чрез съвместни заеми. Сумите трябва да са достатъчно големи, за да могат да заменят ключови американски средства за обезпечаване на сигурността, необходими за транспортиране на войски и оборудване, за зареждане с гориво във въздуха и за изпълнение на редица функции по разузнаване, наблюдение и разузнаване.

Това няма да е евтино или лесно от политическа гледна точка. Bloomberg Economics смята, че ако всяка от петте най-големи европейски държави увеличи разходите си за отбрана до 4% от брутния вътрешен продукт, разходите ще възлязат на около 270 млрд. долара годишно през следващото десетилетие.

Но идеята, че най-големият икономически блок в света с общ годишен БВП от 20 трилиона долара не може да си позволи такива разходи, е абсурдна. Ако разходите за отбрана бъдат освободени от наложените от ЕС тавани на дълга, това ще улесни нарастването на бюджетите. Обвързването на съвместното вземане на заеми с реформи в практиките за възлагане на обществени поръчки и по-добра координация на разходите би довело до много по-малко фрагментиран подход към европейската отбрана.

По този начин лидерите биха могли да допринесат за прекратяване на модела, при който отделните държави купуват твърде много дублиращи се оръжейни платформи, на твърде висока цена и с твърде ниска полза за колектива. Това ще изисква по-настойчиво лидерство от страна на новото германско правителство, както и по-тесни отношения в областта на отбраната и сигурността между континента и Великобритания след Брекзит. Там, където не е възможно да се постигне по-обхватно споразумение, коалиции на желаещите биха могли да изградят способности или да се справят с конкретни заплахи, по подобие на разговорите на Лондон с Норвегия за опазване на ключови инфраструктурни връзки.

Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър е прав: „Това не е момент за още разговори. Сега е моментът да действаме.“ Нерешителните европейски лидери трябва да си припомнят как реагираха на пандемията от Covid-19, когато в рамките на няколко седмици се ангажираха с 860 млрд. долара средства за възстановяване. Предизвикателството да се подготвят за един световен ред, в който САЩ вече няма да могат да гарантират сигурността на Европа, представлява не по-маловажно екзистенциално предизвикателство. Държавите трябва да признаят силните си страни и да започнат да ги използват, преди да е станало твърде късно.

Още икономически новини и анализи четете тук