Травматичното минало на Ванс не обяснява тормоза му над Украйна

Дори преди шокиращото отношение към Володимир Зеленски в Овалния кабинет, САЩ гласуваха с Русия в ООН. Тревожните звънци за заплахата за сигурността, пред която сега е изправена Европа, вече звъняха по време на речта на Джей Ди Ванс в Мюнхен през февруари, когато той постави под съмнение смисъла на защитата на европейските либерални демокрации от Русия.

За страните около Русия не става дума само за наглост или провал на дипломацията, а за потенциално заличаване от картата. Но те също така осъзнават, че вместо един “запад“, идеалът, който толкова дълго митологизирахме дори преди падането на комунизма, ние сме – в една от най-важните геополитически промени от десетилетия – виждаме раждането на две.

Много хора по света бяха възхитени от книгата Hillbilly Elegy ("Провинциална елегия”) на Ванс. Неговият бестселър показа, че желанието за възстановяване на нормален живот след патологично детство може да бъде благодатна почва за популизъм. Но Ванс се държи така, сякаш фонът на трудностите и борбата в американския ръждив пояс оправдава катастрофалната му политическа траектория. В крайна сметка той е напълно неубедителен.

Политическите последици от травмата не трябва да се подценяват. Въпреки това, както като индивиди, така и като общества, имаме избор как да се справяме с негативните преживявания: можем да решим да насърчим поляризацията и негодуванието или да култивираме солидарност и състрадание.

Целият бивш източен блок някога беше една голяма "Провинциална елегия”. Бяха необходими огромни усилия, за да се извадят нациите, опустошени от комунистически банкрут, от политически, икономически и често морален колапс и да се превърнат в членове на Европейския съюз и НАТО. Разбира се, успешната модернизация след 1989 г. не беше лишена от политически грешки и страдания, се казва още в анализа на The Guardian.

Повече от три десетилетия след 1989 г. трансформацията на Централна и Източна Европа е удивителна. Въпреки че страхът от загуба на нашия суверенитет отново никога не е изчезнал, в Талин, Вилнюс или Братислава уверената, блестяща модерност сега се смесва с останките от комунистическото минало. Чистите улици, лъскавите нови трамваи и трескавият стремеж за обновяване на всичко отразяват не само икономическия растеж, но и една по-дълбока амбиция за принадлежност – да докажем, че сме достойни за този, предимно въображаем, запад.

Този път съвпадна с нашето съзряване като демокрации. Но опитът да се види как популисткото управление се налага в много страни – привържениците на Брекзит победиха в Обединеното кралство, пълномащабната руска атака срещу Украйна – донесе нова яснота.

Сякаш историята се е върнала назад. Ние “западнеехме”, за да постигнем демократична зрялост. Сега Западна Европа е тази, която трябва да “се обърне на изток“, за да постигне зрялост в сигурността и отбраната.

Но глобалният запад, към който се стремихме да се присъединим, се раздвоява; разделяне на либералнодемократически и популистки лагери, между негодувание и солидарност. Онези, които са на власт във Вашингтон, изглежда подкрепят премахването на самите демократични ръководни принципи и идеали, които ни помогнаха да преодолеем мизерията в миналото. Същите принципи и идеали позволиха на Украйна да устои на бруталната руска агресия и да запази надеждата си да се присъедини към западните институции.

Единият от двата нови запада принадлежи на Ванс, Доналд Тръмп и техните европейски последователи в Унгария, Словакия и другаде.

Другият запад все още го е грижа за конституционализма и универсалните човешки права. И този демократичен запад за първи път започна да споделя опасенията на посткомунистическа Европа относно суверенитета. Хората в нашия регион дълго време са живели с екзистенциален страх. Ето защо Полша и балтийските страни харчат рекордни суми от БВП за армията си, за сметка на други нужди.

Сега най-после Еманюел Макрон, Кийр Стармър и бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц са готови да видят нещата от гледната точка на Украйна. Срещата на върха в Лондон в неделя го потвърди. Не забравяйте, че безпокойството не беше еднакво споделено преди февруари 2022 г., когато предупрежденията на Украйна често бяха отхвърляни като "русофобия“ или "ястреб“.

Оттогава много се изписа за изместването на центъра на тежестта на ЕС от Франция и Германия към балтийските страни и Полша. Ако това е вярно, то е защото преките съседи на Русия бяха готови да поемат непропорционална част от тежестта на противопоставянето на Русия и след това да започнат да работят за истинската защита на Европа.

Но изборите в Германия, на които приятелската на Русия крайнодясна Alternative für Deutschland (подкрепена от Ванс) зае второ място, ни напомнят, че в новия раздвоен запад Европа също е разделена: само една част е лоялна към либералните демократични ценности. Той разбира, че солидарността не е въпрос на апелиране към съвестта на света или крясъци за историческа отговорност, жертва и огромна цена. По-скоро това е въпрос на личен интерес.

Унизителното отношение на Ванс към Зеленски в Овалния кабинет символизира нещо друго. Ванс някога беше яростен критик на Доналд Тръмп, след което внезапно смени страната. 

В Овалния кабинет Hillbilly Elegy се превърна в надгробна реч за тормоза на нуждаещите се от солидарност и състрадание. Неговата марка неоконсерватизъм изглежда като обикновен конформизъм от старата школа към доктрината, че силата е правилна, силните държави презират или атакуват по-малките.

След като Западът се раздели на две, спасяването на свободна Украйна и защитата на либералната демокрация изглежда обезсърчително. Но е по-ясно от всякога, че двете вървят ръка за ръка.

Анализ на Каролина Вигура и Ярослав Куиш за The Guardian