Публични екзекуции и глад: Дезертьори разказват за Северна Корея в ерата COVID

Драконовските мерки, предприети от Северна Корея за ограничаване на разпространението на COVID, включително ежемесечни публични екзекуции, са причинили неописуемо страдание на около 26 милиона души, разкриват седем дезертьори от азиатската страна.

Дезертьорите, които са успели да избягат въпреки заповедите за „стрелба на месо“ по границите, разказват за репресии, увеличаване на насилствените престъпления поради недостиг на храна, прогонване, страх и идеологически контрол.

Администрацията на Ким Чен Ун въведе локдаун, след като COVID се появи през 2019 г., отрязвайки страната от останалия свят чрез затваряне на границите, спиране на търговията с Китай и забрана на риболова, за което се твърди, че е довело до масов глад.

Human Rights Watch и Transitional Justice Working Group твърдят, че Пхенян е приложил прекомерни и ненужни мерки за справяне с Covid, което е направило „вече изолираната страна още по-репресивна“.

Ким Ил Хюк, търговец на ориз от провинция Южен Хванхе, който е избягал от КНДР през май 2023 г., твърди, че е видял възобновяването на публичните екзекуции в региона Пьоксонг през 2020 г. 

„Северна Корея не е място, където хората могат да живеят като човешки същества“, казва той, цитиран от The Independent.

Северна Корея е обвинена в извършване на публични екзекуции в села и затворнически лагери. Пхенян отрича обвиненията за подобни системни нарушения.

Но Ким твърди, че е виждал хора да бъдат разстрелвани на всеки два месеца през 2020 г., а през „2022 и 2023 г. е имало три екзекуции чрез разстрел на всеки два месеца“.

Страната е била свидетел и на сериозен недостиг на храна след 2022 г., тъй като правителството строго контролирало бизнеса и блокирало разпространението на стоки.

„Страхувах се“, спомня си дезертьорът, добавяйки, че е спрял „да продава храни като ориз и царевица по това време“. "След като държавата попречи на частните продажби на зърно на пазара, цените на храните скочиха до небето и някои хора започнаха да умират от глад."

Ким добавя, че през 2023 г. е видял мъртъв мъж да лежи край пътя. 

„Селяните казаха, че е лежал там повече от ден“, споделя той. "Имаше много такива случаи."

Рибарят П. Йънг Чул твърди пред правозащитните групи, че правителството е блокирало достъпа до морето по време на пандемията, като на практика е отрязало поминъка на много хора. Той казва, че властите са написали „предател“ на лист хартия и са го заковали на входната врата на негов колега рибар, след като е бил хванат да влиза в морето през 2020 г.

„Не се приближавайте“, гласяла бележката.

Твърди се, че рибарят е бил арестуван и изпратен в затворнически лагер.

Чул твърди, че хората са били принудени да продават домакински вещи, за да си купят храна. 

„Започнах да мисля за количеството, което ядях и колко още мога да изям, без да печеля никакви пари, и осъзнах, че нямаме толкова много. Помислих си, че скоро ще трябва да започнем да продаваме притежанията си“, казва той.

Дезертьорите казват, че растящите цени и недостигът на лекарства са принудили хората да използват традиционни лечения. 

„Намирането на лекарство беше като да извадиш звезда от небето“, каза Хе Кунг, търговец на плодове. 

„През 2021 и 2022 г. много хора в моя район не можеха да ядат, защото не можеха дори да си купят царевично брашно“, добави Hye, имайки предвид най-евтината основна храна.

Имало и рязък ръст на насилствените престъпления поради остър недостиг на храна. Самотно живеещ възрастен човек е бил намушкан до смърт от онези, които са се опитвали да откраднат храна или пари, твърдят избягалите от КНДР.

„Обирите, водещи до случайни смъртни случаи, станаха по-чести, тъй като в Северна Корея нямаше нищо за ядене", казват те.

Северна Корея по време на блокирането на пандемията също „засили идеологическите кампании, прие закони и приложи политики за по-нататъшен контрол на изразяването и информацията, включително за Covid“, пишат от Human Rights Watch.

Дезертьорите твърдят, че са нямали достъп до научна или друга информация относно Covid и им било казано само да избягват да се събират на групи и да седят един до друг. Няма яснота за броя на случаите на Covid или починалите в страната.

Пхенян призна за разпространението на пандемията едва през 2022 г., след като упорито отричаше да е регистрирал случаи повече от две години.

Граничната политика на нацията и отхвърлянето на международната помощ за ваксини задълбочиха здравната и икономическата криза, казват от правозащитните групи.

Съобщава се, че Северна Корея е провела кампания за ваксиниране срещу Covid в райони, граничещи с Китай и южни градове като Пхенян и Нампо, между август и октомври 2022 г. Въпреки това никой от дезертьорите не е казал, че е получил ваксина срещу Covid.

Разказите на избягалите от Северна Корея „илюстрират опустошителното въздействие на репресивните мерки на правителството срещу Covid, които допълнително свиха и без това ограничените свободи на обикновените хора“, каза Сенджу Лий, профайлър в Работната група за преходно правосъдие.

„Международната общност трябва да настоява за отчетност и силно да подкрепя организациите, работещи за защита на правата на севернокорейците“, казва Лина Юн, старши корейски изследовател в Human Rights Watch.

Тази седмица Пхенян внезапно забрани международни посетители от североизточен град близо до границата с Китай, по-малко от три седмици след като го отвори за туристи за първи път от пандемията.