Говорят експертите: Близо ли е България до Еврозоната?

България е много близо до влизането в еврозоната, а приемането на единната валута е основна задача за настоящото правителство. Затова и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Близо ли е България до приемане на еврото?

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и 

бивш заместник-министър на финансите:

Засега нещата изглеждат добре, особено след случилото се в Народното събрание с приемането на бюджета за 2025 г. Това беше едно от най-важните условия, което трябваше да се случи в този момент, така че Европейската комисия и Европейската централна банка да могат да направят съответните визити и да изготвят конвергентните доклади, които очакваме. Към момента нещата изглеждат доста добре за мен от гледна точка на влизането в еврозоната от 1 януари следващата година.

Добрин Иванов, икономист:

Възможности за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. са реални. В момента страната отговаря на всеки един от Маастрихтските критерии. Ако извънредният конвергентен доклад положителен, би трябвало да получим зелена светлина за въвеждането на еврото като официална парична единица в България от 1 януари 2026 г. България е готова за приемането на еврото както институционално, така и технически. Българското законодателство беше хармонизирано, като беше приет Законът за еврото, който регламентира всички ситуации, които биха възникнали при смяната на паричната единица. България вече достатъчно дълго е в така наречената „чакалня“ на еврозоната. БНБ и банковата система са подготвени за въвеждането на еврото, а през последните години беше започнато и сеченето на евромонети в страната. Бизнесът също е подготвен, а от датата на официалното приемане ще има шестмесечен преходен период за адаптация на всички системи, така че новата парична единица да бъде въведена безпроблемно. По-важното е, че ползите за бизнеса са безспорни и той е убеден в това. Като членове на Асоциацията на организациите на българските работодатели изразяваме позицията, че основен приоритет и стратегическа цел на България е членството в еврозоната, и ние трябва да положим максимални усилия това да се случи възможно най-скоро.

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:

Много е сложно да се прецени в момента каква точно е ситуацията. На 21 март в ранните часове, депутатите приеха бюджета за 2025 г. Бюджетът предвижда дефицит в рамките на 3%, а данните, които имаме по отношение на инфлацията, сочат, че засега се вписваме в тази рамка. Въпросът обаче е каква ще бъде перспективата – доколко тези данни няма отново да се влошат. Повишените доходи със сигурност ще увеличат инфлацията, а предвидените приходи в бюджета пораждат сериозен скептицизъм. Според мен проблемите не са по-малки от преди. В същото време обаче има немалко сигнали, че България ще бъде третирана по-скоро благосклонно, подобно на Хърватия. Според мен усилията, които бяха положени от управляващата коалиция, показват, че има положителни сигнали от хората, които взимат решения в Европейската централна банка и Европейската комисия. Изглежда, че България може да разчита на известни компромиси, за да бъде приета в еврозоната. Освен това има и политическа воля в рамките на ЕС за приемането на страната.

Юлиян Войнов, икономист:

България определено се приближава към приемането на еврото. Трябва да отбележим две ключови характеристики, които са важни в настоящия момент.
Първата е дали България изпълнява Маастрихтските критерии. Както вече е ясно, с данните за февруари, страната покрива и последния критерий – инфлацията. По отношение на бюджетния дефицит, който предизвика известни притеснения в обществото, с приемането на бюджета и заложения 3% дефицит можем да кажем, че се вписваме в необходимите рамки на Маастрихтските критерии. От тази гледна точка България вече няма да има проблем с номиналната конвергенция по отношение на влизането в еврозоната. Втората ключова характеристика е доколко ситуацията е подходяща и дали има положителни сигнали от европейските страни членки на еврозоната. В това отношение сигналите от ЕК и ЕЦБ са насърчителни и показва добронамерено отношение и положителни очаквания към присъединяването на България към еврозоната. България няма да има никакъв проблем да бъде приета от 1 януари 2026 година. Разбира се, трябва да изчакаме официалния конвергентен доклад, който вероятно ще бъде готов в края на май или началото на юни. Окончателното решение ще бъде взето на заседание на Европейския съвет, което най-вероятно ще се проведе в началото на юли. На този форум ще бъде определена не само официалната дата за приемане на България в еврозоната, но и обменният курс, който ще остане 1,95583 лв. за едно евро – настоящият фиксиран курс.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ:

България с уверени стъпки се приближава към приемането на еврото на 1 януари 2026 година. Случиха се няколко ключови събития – избрано е редовно правителство с парламентарно мнозинство и е приет бюджетът. България вече покрива и Маастрихтски критерии, свързани с инфлацията, бюджетния дефицит и дълга. От 1 януари 2026 г. най-вероятно ще се разплащаме с евро, а българският лев ще се превърне в ценна находка за колекционери.

Очакванията са България да приеме еврото през януари. Новият бюджет на държавата дава хоризонт това да се случи.

В момента изглежда, че България отговаря на всички условия за приемане на еврото. Експертите смятат, че критериите като инфлация, дефицит и дълг в момента отговарят на европейските изисквания.

В момента притесненията са около параметрите в бюджета и доколко отговаря на реалността. Освен това остава въпросът дали нивата на инфлация ще останат устойчиви.

До този момент влизането на България в еврозоната се бавеше заради политическата нестабилност и променливите относно икономиката. Има и вариант да се повтори станалото с Хърватия и българската държава да бъде третирана по-леко спрямо някои критерии.

Изглежда, че България е много близо до членство в еврозоната, като е напълно възможно това да стане през януари. Приемането на еврото ще завърши пълната европейска интеграция на България и ще даде сериозни предимства на бизнеса в държавата.