Кой ще бъде следващият папа и защо изборът е на два етапа?

Кой ще бъде следващият папа? Изборът на наследник на Франциск ще следва традиционния процес на конклава. Кардинали от цял свят ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да решат кой да бъде новият католически духовен лидер.

Няколко висши духовници са сочени за потенциални кандидати. Сред тях са кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара. Решението в крайна сметка ще бъде взето от Колегията на кардиналите.

Папа Франциск се спомина на 88-годишна възраст, след като прекара над месец в болница в Рим с двустранна пневмония и след това се възстановяваше няколко седмици, но неуспешно. Макар да се чувстваше по-добре през последните дни, той бе слаб и не успя да води великденските служби, като вместо това ги остави в ръцете на кардиналите.

На фона на всичко това, почти сигурно е, че кардиналите вече са обсъждали евентуалния му наследник с надеждата да избегнат продължителен конклав.

Последният път, когато това се случи, беше през 2013 г., когато папа Бенедикт XVI подаде оставка на 85-годишна възраст - нещо невиждано от 600 години. Тогава изборът на нов папа отне около две седмици, след което бе избран аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио - папа Франциск.

По думите на ватиканския експерт Джон Тавис при настоящия преход изборът вероятно ще бъде по-бърз, защото кардиналите са наясно, че светът следи процеса отблизо.

Интерес към филма "Conclave"

"Дълъг конклав може да породи съмнения за вътрешни разделения. А още по-лошо - може да изгуби интереса на света", каза той пред "Ню Йорк Поуст".

Засиленият обществен интерес към изборния процес бе подхранен от холивудската продукция "Conclave" (2024), номинирана за "Оскар". Филмът представя драматичен сценарий на интриги, шантажи и дори терористичен атентат по време на избора на нов папа.

Реалният избор на папа се дели на два етапа: предварителни разговори между кардиналите и затвореният конклав в Сикстинската капела, където се гласува в пълна тайна. Изборът на папа изисква мнозинство от две трети от кардиналите с право на глас. Макар технически всеки покръстен католик мъж да може да бъде избран, от 1378 г. насам папата винаги е бил избран измежду кардиналите.

Нито един кардинал не води активна кампания за себе си - това се счита за "целувката на смъртта". Агресивните лобистки действия или сделки за бъдещи облаги могат дори да доведат до отлъчване. По думите на Тавис, дори избраният папа рядко е имал тайно подготвено име. Повечето кардинали приемат, че шансът им да бъдат избрани е минимален и дори не искат този "доживотен товар".

"Папството не е като да бъдеш президент - да управляваш 4 или 8 години, след което да играеш голф и да печелиш от лекции. Много кардинали биха избягали с писъци, ако почувстват, че може да бъдат избрани", каза Джон Алън, друг експерт по Ватикана, цитиран от БГНЕС.

Същевременно пенсионираните кардинали продължават да се ползват с високи почести без тежестта на длъжността.

Макар САЩ да имат най-много кардинали-избиратели след Италия, до момента не е имало американец на Светия престол. Имена като кардинал Шон О’Мали, Реймънд Бърк и архиепископът на Ню Йорк Тимъти Долан се споменават, но шансовете им остават слаби.

Причините са както културни, така и политически. Много американски кардинали са възприемани като израз на "културни войни", а разногласията в американската църковна йерархия будят подозрения у другите кардинали.