Руското настъпление в Украйна се забавя въпреки увереността на Путин

Тази година руските сили в Украйна постигнаха само малки териториални успехи на фона на постоянната съпротива на киевските военни, което подкопава твърденията на президента Владимир Путин, че армията му е взела превес във войната.

Данните от бойното поле показват, че въпреки постоянното предимство в жива сила и стабилните успехи, армията на Путин досега далеч не е успяла да изпълни целите на войната. Според данните, събрани от картографската служба с отворен код DeepState, темпото на основното настъпление на Русия в Източна Украйна е намаляло наполовина от началото на годината в сравнение с аналогичния период до края на 2024 г.

Докато президентът Доналд Тръмп се отдръпва от усилията на САЩ за прекратяване на сраженията, пратениците на Путин продължават да отправят максималистични искания към Украйна да отстъпи четири региона в източната и южната част на страната, върху които Кремъл претендира за суверенитет, но които Русия окупира само частично. Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли ултиматума.

Неуспешният дипломатически процес означава, че бъдещето на Украйна и на европейската сигурност в по-широк план вероятно ще се определя от събитията на бойното поле. Тъй като в момента руските и украинските сили са близо до безизходица, способността на Киев и неговите съюзници да продължат да снабдяват с хора и оръжия своята отбрана, може би без голяма подкрепа от страна на САЩ, вероятно ще бъде от решаващо значение.

Руските военни са напредвали средно с около 41 кв. км на седмица (16 кв. мили) на украинска територия.

Състоянието на бойното поле е в ярък контраст с дипломатическата промяна в полза на Путин. Тази седмица той изглеждаше, че печели време в телефонен разговор с Тръмп, който отстъпи от исканията за прекратяване на огъня и заплахите за санкции, което породи опасения в Европа, че се отдалечава от отдавна заявения ангажимент за бързо постигане на мирно споразумение.

В последвалия разговор с европейските лидери Тръмп даде знак, че е убеден, че Русия печели, като повтори редица от тезите на Кремъл, твърдят запознати с размяната на мнения, които отказаха да коментират разговорите при закрити врата.

Сраженията на терен рисуват различна картина. Публичните данни също така показват, че от януари насам Русия е завзела по-малко от четвърт процент - 0,15% - от украинската територия. Източната Донецка област, в която се водят най-ожесточените боеве по време на войната и която е частично окупирана от повече от десетилетие, все още не е под пълния контрол на Москва.

Данните са придружени от много уговорки. Сраженията, които се водят през студената зима в Украйна, обикновено се засилват през летните месеци. Както при всички конфликти, войната може да се развие в неочаквана посока, стимулирана от политически решения, взети далеч от бойното поле.

Но при сегашните темпове на настъпление на Русия само в Донецк - регион, малко по-малък от Белгия, ще са необходими няколко години за пълната му окупация, според изчисления на Блумбърг, базирани на данни на DeepState. Екстраполирайки от това - чисто теоретично - окупирането на цяла Украйна би отнело повече от век.

„Мисълта на Путин, че може да завладее и четирите региона бързо - или дори скоро - не е реалистична“, казва Ерик Киарамела, старши сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ на Фондацията за международен мир „Карнеги“. Позовавайки се на добре развитата украинска отбрана, той заяви, че Русия „постига само локални пробиви“.

Нито едно от изчисленията не омаловажава нарастващите предизвикателства пред Украйна, която изпитва недостиг на работна ръка, уморено от войната население и отслабваща подкрепа от страна на САЩ при управлението на Тръмп.

При все по-ожесточените сражения през летните месеци потенциалът за руски пробив на фронтовата линия остава риск за Украйна, дори когато войските на Москва се придвижват напред с цената на огромни жертви.

Покровск, украинска крепост в Донецка област и основна цел на сегашната военна кампания на Русия, успява да се задържи, но защитата на града от страна на Киев става все по-нестабилна.

„Всяка кампания достига до точка на пречупване, когато фронтът започва да се срива“, казва Евгений Бужински, руски генерал в оставка и базиран в Москва анализатор в областта на отбраната. „Този момент ще настъпи, защото проблемите на Украйна са системни.“

Докато европейските поддръжници - начело с Франция, Германия и Обединеното кралство - удвоиха обещанията си да подкрепят Украйна, най-мощният съюзник на Киев променя курса си, което може да има сериозни последици за продължаването на доставките на американско оръжие и след лятото.

Тръмп неведнъж е отправял забележки към Зеленски - най-видимо в Овалния кабинет - като същевременно е оказвал слаб натиск върху Путин, както показа оттеглянето на заплахите му за налагане на нови санкции, ако Путин отхвърли безусловното прекратяване на огъня.

Коментарите показват нарастваща умора от ролята му на посредник, което повишава перспективата за оттегляне от преговорите, които досега не са дали много резултати. Джак Уотлинг, старши научен сътрудник по сухопътни войни в Кралския институт на обединените служби в Лондон, заяви, че дипломатическото отстъпление играе в полза на Путин.

„Русия не може да поддържа операциите си безкрайно, но засега Москва смята, че влиянието ѝ върху Украйна ще се увеличи с течение на времето“, каза Уотлинг. „И тъй като Тръмп категорично намекна, че ще се оттегли от преговорите, руските военни ще засилят операциите си.“

Това е дълбоко обезпокоително за Киев, който вярва, че само Вашингтон сред своите съюзници има силата да накара Путин да прекрати войната. Това е елемент, който надхвърля зависимостта на Украйна от американската военна помощ, включително системите за противовъздушна отбрана Patriot, интернет услугата Starlink и разузнавателните данни.

„Русия се страхува именно от Америка - и именно американското влияние може да спаси много животи, ако се използва като лост, за да накара Путин да прекрати войната“, заяви Зеленски по Телеграм в редовното вечерно обръщение към нацията във вторник.

Въпреки това Кремъл също е изправен пред труден избор, докато войната продължава, според Уотлинг.

„Въпреки че Русия може да се бори още два сезона със сегашния си подход към набирането на войници, по-нататъшните настъпателни операции до 2026 г. вероятно ще изискват по-нататъшна принудителна мобилизация, което е както политическо, така и икономическо предизвикателство“, каза той.

Силите на Кремъл постигат напредък и „времето е на страната на Русия“, каза Игор Коротченко, главен редактор на списание „Национална отбрана“ в Москва. Каквито и териториални придобивки да постигне Русия, „това обективно ще засили позициите ѝ в преговорите“, каза той.