След разпадането на СССР: КГБ остави ли тайна в Бразилия за днешните шпиони?

Докато агентите на федералната полиция разплитат шпионска операция на Кремъл в Бразилия, те се сблъскват с една загадка: как толкова много руски шпиони, намиращи се под дълбоко прикритие, са успели да се сдобият с привидно автентични бразилски актове за раждане?

Полицията очакваше да открие, че руснаците са фалшифицирали документите или са подкупили общински служители, за да ги създадат и да ги вкарат в регистъра, сякаш са от 80-те и 90-те години на миналия век, пишат за The New York Times разследващите журналисти Джейн Брадли  и Майкъл Швирц.

Но когато през април излезе докладът от съдебномедицинската експертиза, според високопоставен бразилски служител, анализът показваше нещо съвсем друго. Документите не изглеждали подправени. И, което е най-изненадващо, те дори не са били нови.

Сега бразилските контраразузнавачи обмислят по-смела възможност, която има отглас от Студената война. Разследващите подозират, че агенти на КГБ, работещи под прикритие в Бразилия през последните години на Съветския съюз, може да са подали актове за раждане на името на фиктивни новородени - с надеждата, че бъдещо поколение шпиони ще ги поиска някой ден и ще продължи борбата срещу Запада.

Ако това е вярно, то представлява изключително ниво на прозорливост и ангажираност с мисията от страна на служителите на разузнаването във време на големи сътресения и непредсказуемост в света. В края на 80-те години на ХХ век комунистическият блок започна да се разпада, заедно с идеологическите разделения, които определяха световната политика - и мисията на московските шпиони - в продължение на десетилетия.

Почти за една нощ КГБ, някога несравнима сила в световните дела, беше лишена от основната си цел - конфликта със Запада, и скоро щеше да бъде напълно разпусната.

Но подобно напредничаво мислене би съответствало на културата на руския шпионаж, който, за разлика от Запада, често цени творческото дългосрочно планиране пред непосредствената целесъобразност. А в страна, която е уникално ангажирана с поставянето на офицери на дълбоко прикритие, получаването на удостоверения за раждане отдавна е приоритет.

"Това е нещо, което те биха направили", казва Едуард Лукас, британски автор и експерт по руските разузнавателни служби. "То се вписва в педантичното и поколенческо внимание, което отделят за създаването на тези самоличности."

Въпреки това, в интервюта, експерти по разузнаване и служители на няколко западни разузнавателни служби не можаха да посочат друг подобен пример в историята на руския шпионаж. Някои изразиха скептицизъм относно хипотезата. Дори самите бразилски следователи все още не са сигурни какво да мислят за резултатите от своя криминалистичен анализ. Разследването продължава.

Бразилските съдилища разпоредиха актовете за раждане на руснаците, заподозрени в дейност като тайни агенти, да се пазят в тайна, за да не може The Times да ги анализира независимо.

Създаването на убедителна самоличност под прикритие е може би най-важната задача на един шпионин. За елитните руски агенти под дълбоко прикритие, известни като нелегални агенти, една херметична предистория може да означава разликата между героична кариера и пълен провал. За разлика от Запада, където служителите на разузнаването могат да приемат фалшива самоличност за определени мисии или командировки, тези шпиони са предназначени да живеят под прикритието си, често в продължение на десетилетия.

Чрез разследването си бразилските власти разрушиха това, което по същество представляваше поточна линия за създаване на фалшиви самоличности. В продължение на години, а може би и десетилетия, руските оперативни лица пътуваха до Бразилия не за да шпионират, а за да станат бразилци. Те получаваха паспорти, създаваха бизнеси, създаваха приятелства и се влюбваха. След това, когато прикритията им ставаха практически неразгадаеми, те щяха да се отправят към други страни, за да извършват шпионаж.

Но първата решаваща стъпка беше да се получи автентичен акт за раждане. В исторически план московските разузнавателни служби са посветили много енергия на тази задача. В мемоарите си Олег Гордиевски, бивш офицер от КГБ, превърнал се в британски агент, описва непрестанното си търсене на актове за раждане, подходящи за използване от нелегални оперативни работници. Той разказва как, докато е бил базиран в Дания през 70-те години на миналия век, се е опитал да вербува свещеник, който е имал достъп до църковна книга, в която са били вписани раждания и смъртни случаи.

"Ако можехме да получим достъп до счетоводните книги", пише той, "ще можем да създадем произволен брой датски самоличности."

Който и да е подхвърлил актовете за раждане в Бразилия, е обърнал голямо внимание на детайлите.

"Мастилото е нормално, страницата е наред", каза старшият бразилски следовател. „Няма никаква фалшификация на книгите.“ Подобно на други служители, той поиска анонимност поради продължаващото разследване.

Въпреки че документите изглеждали легитимни, информацията в тях била фалшива. Властите установили, че родителите, посочени в актовете за раждане, или не съществували, или никога не са имали деца, чиито имена съвпадали с тези в документите.

Разследващите откриха, че един акт за раждане съдържа рядка грешка – или може би хитро намигване от едно поколение шпиони на следващото. Според служител на западното разузнаване, един от бащите, посочени в документа, е бразилският псевдоним на друг руски агент под прикритие, работил в Южна Америка и Европа поколение по-рано.

Андрей Солдатов, автор и един от водещите руски експерти по разузнавателните служби, каза, че никога не е чувал офицери да подхвърлят актове за раждане толкова предварително. Но каза, че това би било възнаградено.