Как руската инвазия в Украйна трансформира фалшива война в Оклахома

Мълниите се забелязват в облаците, когато млад гимназист от северна Оклахома сглобява екипировката си за 40-часова битка с пушка. 17-годишният Мейсън Лоури планира да се присъедини към американската армия след завършване на училище, но униформата и пушката му за тази военна симулация са почти точно копие на оборудването, което носят руските войници, сражаващи се и загиващи в Украйна.

„Не знам наистина за какво се бият, само че се бият“, казва Мейсън за войната. „Понякога гледам кадри от дронове, когато се появят в Инстаграм“.

Изработената реалност на гледките и звуците на войната, но без нейните травми, е това, което привлича Мейсън към тази фалшива битка. В тази игра войната в Украйна никога не се е случвала. Вместо това действието се развива в Русия, в един антиутопичен свят, в който Джордж Буш, в шестия си президентски мандат, мобилизира НАТО да нахлуе в страната, пише The New York Times.

Към Мейсън се присъединиха още около 300 души, които платиха около 250 долара на компанията MilSim West, за да участват в това, което се рекламира като „симулация на лека пехота“, в която участват два отбора - на НАТО и руските сили - които се сражават в продължение на почти два дни с пластмасови пушки, празни боеприпаси, очила за нощно виждане и експлозии.

В Съединените щати, пресъздаването на исторически битки - Войната за независимост, Гражданската война и Втората световна война - отдавна е нишово хоби. Но фалшивите битки, които отразяват продължаваща война, в която са убити хиляди хора, са сравнително ново явление.

Тази симулация не започна така. Джош Уорън стартира MilSim West през 2011 г. с бизнес партньора си Брайън Кларксън. Никога не си е представял, че Русия ще нахлуе в Украйна или че бизнесът му ще расте въпреки насилието, случващо се от другата страна на света. Той провежда около дузина симулации годишно в цялата страна и може да привлече от няколкостотин до повече от хиляда души.

Битките осигуряват другарство за приятели, привлечени от хоби, известно като еърсофт, където два отбора се бият помежду си с оръжия, изстрелващи пластмасови BB сачми. Събитията не са предназначени да бъдат за текущи събития, каза  Уорън, ветеран от американската армия. Те са строго в сферата на фантазията, каза той.

Много играчи купуват имитации на униформи от компании като AliExpress. Но някои играчи от руския отбор може да купуват униформи от магазини за военни излишъци, които доставят стоките си директно от бойните полета на Украйна, според хора, запознати с веригата за доставки.

„Surplus Store Kino“, онлайн търговец на военни униформи и екипировка, се управлява от руско-украинец, който купува употребявана руска екипировка на „трофейни“ пазари в Украйна. Трофеите са бойни предмети, всичко - от ризи до танкове, взети от фронтовата линия и вложени в развиващата се икономика по време на войната . Той каза, че екипировката му обикновено идва от изоставени позиции, автомобили или от резерв от униформи, датиращи отпреди войната.

Стоките се изпращат по целия свят на ентусиасти на еърсофта, каза той, като отказа да назове пълното си име, тъй като се опитва да избегне украинските офицери и истинската война.

Служител в магазин за военни излишъци в Съединените щати, който продава руска екипировка, възстановена в Украйна, заяви, че компанията му се опитва да доставя продуктите си етично. Това означава, че те избягват продажбата на униформи, покрити с кръв и други човешки остатъци, каза той, но вносителите понякога пропускат да проследят историята на артикулите.

36-годишният Шон Просен, служител, който работи на терен по време на симулации, заяви, че е категорично против носенето на „трофейни“ униформи заради продължаващия конфликт.

„Казвам на по-младите момчета какво мисля за това“, каза Просен, използвайки ругатня. „Защото те могат да се увлекат в интернет и да не осъзнаят колко е реално.“

Много от по-младите участници, особено тези, които обмислят да се присъединят към армията, виждат Просен и други членове на екипа като ментори или бащини фигури. Ветераните или действащите военни ги възприемат като инструктори, които им помагат да усъвършенстват уменията си.

Просен е част и от клон за еърсофт, който понякога участва в измислените битки като част от група, наречена „Rushing Russians“. Известна със своя esprit de corps, физически стандарти, стриктно придържане към естетиката на униформите и истински интерес към проследяването на истинската война в Украйна, групата има близо 30 клона в Съединените щати, Канада, Мексико и Чили.

Просен инспектира своя взвод от около 40 души, почти изцяло съставен от „Нападащи руснаци“. Той се увери, че имат подходящ подслон и достатъчно храна, вода и друго оборудване, включително сачми BB, за да издържат близо два дни на полето. С бързо наближаващия дъжд ги очакваше дълга нощ.

Във вечерния мрак, бърборенето в зоната за събрания звучеше като смесица между чат стая за видеоигри („Странно е да не чуя това през чата на Xbox“, възкликна един мъж) и формация от истински пехотни войски.

„Ще убием няколко войници от НАТО“, възкликна един руски войник, преоблечен в костюм, докато другарите му се присъединиха.

„Забавно е да си лошите“, каза друг, чийто костюм беше толкова прецизен, че включваше катарама на колан на руската армия.

В последния час преди края на „Падането на Салск“, 26-годишният Майкъл Уолърт повежда „Бягащите руснаци” в битка, изтощен, мокър до кости и с развяващо се зад тях знаме на Новорусия, знамето на анексираната от Русия марионетка.