Според нов доклад на „Грийнпийс“ Русия изгражда електропроводи в окупираната югоизточна част на Украйна, за да свърже със собствената си мрежа голяма ядрена централа, която е превзела. Това е най-ясното доказателство за намерението на Москва да рестартира и експлоатира изключеното съоръжение, въпреки рисковете и призивите за разглеждане на статута на централата в мирните преговори, пише The New York Times.
Съоръжението, атомната електроцентрала в Запорожие, беше завзето от Русия в началото на войната в ход, широко осъждан от международната общност. Близостта на централата до фронтовата линия на бойните действия породи опасения от потенциална ядрена катастрофа, а експертите предупредиха да не се правят опити за рестартиране на централата при сегашните условия.
Докладът на „Грийнпийс“, който беше предоставен на „Ню Йорк Таймс“, включва сателитни снимки, показващи, че от началото на февруари Русия е изградила над 50 мили електропроводи и стълбове между окупираните украински градове Мариупол и Бердянск, по крайбрежието на Азовско море. Сателитните изображения са проверени от The Times.
Въз основа на местоположението и посоката на работата Грийнпийс твърди, че проектът е имал за цел да свърже новите електропроводи с голяма подстанция край Мариупол, която е свързана с атомната електроцентрала в Запорожие, на около 140 мили по-на запад.
„Планът на Путин за рестартиране на атомната електроцентрала в Запорожие зависи от осигуряването на нови електропроводи - това е първото физическо доказателство за тези планове“, заяви в интервю Шон Бърни, специалист по ядрена енергетика в „Грийнпийс“ - Украйна.
Точните планове на Москва остават неясни. Съществуват въпроси дали тя се стреми да пусне централата в следвоенна Украйна или да го направи, докато все още се водят боеве. Експертите отбелязват, че и в двата случая Русия ще трябва да изгради още няколко линии, за да свърже централата в Запорожие със собствената си мрежа - процес, който ще отнеме време.
Олга Кошарна, независим украински експерт по ядрена енергетика, заяви, че свързването на централата със собствената ѝ мрежа е отдавнашна цел на Москва, изразена в официални изявления по време на войната.
Това ще бъде първият случай, когато воюваща страна завзема ядрено съоръжение на друга държава и след това го използва за собствените си енергийни нужди. И би било в разрез с неотдавнашните усилия на администрацията на Тръмп да обсъди съдбата на централата като част от евентуални мирни преговори.
Тръмп изрази интерес САЩ да поемат контрола над украинските ядрени централи, като се позова на опасения за безопасността и икономическия им потенциал. Миналия месец Белият дом представи мирен план на Киев и неговите съюзници, в който се призовава Русия да върне централата на Украйна, но под управлението на САЩ. Съгласно този план съоръжението ще доставя електроенергия на Украйна и Русия.
Неотдавнашното строителство на електропровод показва, че Русия не се стреми само да задържи централата, но и да я използва за захранване на собствената си мрежа.
Построена през съветската епоха, Запорожката централа е най-големият ядрен енергиен комплекс в Европа. Шестте му реактора могат да генерират до шест гигавата електроенергия - достатъчно за захранване на цяла Португалия - и са осигурявали почти една четвърт от електроенергията на Украйна преди началото на войната през 2022 г.
Централата се намира в контролираната от Русия част на южната украинска област Запорожие, опасно близо до фронтовата линия, което прави невъзможна безопасната ѝ експлоатация. Всичките шест реактора бяха постепенно спрени, след като Русия завзе обекта, като последният беше затворен през 2023 г.
Русия сигнализира за намерението си да го захрани отново, като в един момент посочи 2024 г. като целева година за пускането му в експлоатация.
„Всички живеят с мечтата за рестартиране на централата“, заяви миналата седмица генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов, според руската информационна агенция „Интерфакс“. По думите му е разработен план за възстановяване на пълния капацитет на завода в Запорожие.
Лихачов отбеляза, че едно от основните предизвикателства пред рестартирането на централата е необходимостта от „подмяна на електрическата мрежа“.
Всъщност, от четирите 750-киловолтови линии, които някога са свързвали централата с украинската мрежа, две преминават през територията, контролирана от Украйна. Другите два, на окупирана от Русия територия, са повредени от боевете и само единият може да е бил ремонтиран, според Кошарна, ядрения експерт.
Рестартирането на атомната електроцентрала в Запорожие би било свързано със значителни рискове, смятат енергийни експерти.
След повече от три години война критично важното оборудване не е подменено, а много опитни украински служители са избягали. Разрушаването на близкия язовир на река Днепър през 2023 г., вероятно от Русия, също лиши централата от основния източник на вода, необходим за охлаждане на реакторите и отработените горивни пръти.
Херман Галушченко, министърът на енергетиката на Украйна, заяви в изявление, че „всякакви опити на руски представители да рестартират енергоблоковете могат да доведат до непредвидими последици“.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.