Игрите на глада: Как храната отново стана оръжие?

С появата на технологични постижения като изкуствения интелект и безпилотните самолети естеството на войната привидно промени начина, по който правителствата мислят за нея. Посредством информационните технологии държавите вече могат да създават възможности, които им дават ясно предимство на бойното поле, като същевременно свеждат до минимум загубите на войници и съпътстващите щети за цивилното население. И все пак, въпреки тези технически подобрения, една вековна стратегия надигна грозната си глава във военните зали от Южен Кавказ до Близкия изток: гладът, пише за The National Interest журналистът Стефан Печдималджи.

Използването на достъпа до храна като оръжие за съжаление се е превърнало в популярен инструмент на автократичните правителства за нарушаване на живота на невинни хора, докато се опитват да наложат отстъпки, които са в полза на техните интереси.

Лидери като Владимир Путин държат световните доставки на храни като заложници, като атакуват пристанищата на Украйна и парализират износа на зърно от Черно море, което представлява 30% от световната пшеница, 60% от световното слънчогледово олио и 20% от световната царевица.

Действията на Москва бяха последвани от близо 10-месечна блокада от страна на Азербайджан на единствения път, свързващ повече от 120 000 арменци, включително 30 000 деца, в Нагорни Карабах с външния свят. Това сериозно ограничи достъпа до храна и други важни доставки, докато Баку се опитваше да превземе спорната територия.

И сега виждаме как това се случва в Газа. Обръщайки се към този тип наръчник, Израел играе много опасна игра, ако се опитва да използва храна, за да сломи духа и решимостта на палестинския народ. Те имат пълното право да се защитават и да победят Хамас, но имат моралната отговорност да се уверят, че това ще стане, без цялото население да умре от глад.

В много отношения превръщането на живота в негостоприемен е просто друга форма на етническо прочистване. Ето защо паралелите между блокадата на Азербайджан и отказа на Израел да допусне хуманитарна помощ в Газа не биха могли да бъдат по-ярки. И двете страни разглеждат храната като стратегически инструмент за постигане на целите си.

Под фалшивия претекст за екологизъм, Азербайджан оправда блокадата си, твърдейки, че вдига тревога за екотероризъм в Нагорни Карабах. Като ограничава достъпа до храна, лекарства, газ, електричество и други критични доставки, Азербайджан успя да направи условията на живот толкова непоносими, че принуди арменците да напуснат региона. И точно това се случи, когато през септември 2023 г. цялото арменско население избяга, което го направи най-голямото изселване на арменци след арменския геноцид от 1915 г.

По подобен начин видяхме как Израел защитава действията си, твърдейки, че Хамас ще открадне всяка помощ, вливаща се в Газа, и след това ще я продаде обратно на народа, за да финансира военните си усилия.

Макар че това може да е вярно до известна степен, то все пак не оправдава как една демократична страна като Израел може да подчини цялото си население на глад. В края на краищата това е същото правителство, което години наред подкрепяше Хамас като политически компромис за разделяне на властта между ивицата Газа и Западния бряг и позволи милиони долари да влизат в Газа безконтролно .

Ако премиерът Бенямин Нетаняху не е имал никакви угризения да пълни джобовете на Хамас тогава от политическа изгода, тогава не би трябвало да има проблем да храни невинни жени и деца сега за хуманитарни цели. И макар Израел наскоро да обяви, че ще позволи „ основно количество “ храна в Газа след близо тримесечна забрана, това не е достатъчно, тъй като броят на смъртните случаи, свързани с глада, продължава да расте.

Ето защо е необходим по-силен протест от страна на международната общност. За съжаление, тези действия бяха посрещнати с колективно безразличие и избирателно мълчание. На Азербайджан беше позволено да поддържа незаконната си блокада без никакво глобално осъждане или отговорност, до голяма степен поради стратегическото си географско положение и големите си залежи от природни ресурси.

Имаше и някои смели гласове като Луис Морено Окампо , бившият главен прокурор на МНС, който нарече действията на Азербайджан геноцид и заяви, че това е една от най-големите бежански и хуманитарни кризи в света по това време. И все пак, не достатъчно политически лидери имаха волята и смелостта да се изправят срещу азербайджанския петродиктатор Илхам Алиев.

През последните дни бившият израелски премиер Ехуд Олмерт остро разкритикува действията и целите на Израел в Газа. Папа Лъв XIV също се включи в спора, за да призове Израел да разреши повече хуманитарна помощ за Газа в една от първите си публични изяви като нов понтифик. Но отново не са предприети достатъчно действия за облекчаване на страданията на палестинския народ.

Умишленото възпрепятстване на предоставянето на храна и помощ на безпомощно население трябва да се третира като военно престъпление, но сериозното прилагане на закона досега е било в най-добрия случай скромно. Азербайджан успя да избегне отговорност за действията си, създавайки опасен прецедент. Само поради тази причина не можем да повторим същата грешка в Газа. Твърде много невинни животи, както днес, така и в бъдеще, са заложени на карта.