САЩ позволява на военно-индустриалната си мощ да вехне, китайската процъфтява

Адаптирането към двойното предизвикателство на китайската армия и икономика е фокус на американските администрации от години. САЩ губи позиции.

Съвременната война е състезание за индустриална мощ, както показа руската инвазия в Украйна. И двете страни изгарят арсенали от артилерийски снаряди, ракети и военни машини. Автоматизирани фабрики сега произвеждат дронове денем и нощем. Дори една старомодна гаубица изисква прецизно производство, пише The Wall Street Journal.

САЩ спечелиха Втората световна война отчасти като произведоха повече от всичко – от куршуми до храна – отколкото враговете си. През 1942 г. една калифорнийска корабостроителница сглоби кораб за доставки за по-малко от пет дни. Америка вече не е способна на подобен производствен подвиг.

Днес страната, която може да извлече максимума от почти всичко, е Китай. Нейните продукти обхващат целия спектър от основни химикали до съвременни машини. С нарастващото напрежение между САЩ и Китай, индустриалният капацитет на двете страни излиза на преден план като ключово бойно поле във всеки конфликт.

Икономическият растеж на Китай му позволи да изгради армия, която може да съперничи на американската. Според Центъра за стратегически и международни изследвания, вашингтонски мозъчен тръст, един-единствен китайски корабостроител е произвел миналата година повече търговски кораби по тонаж, отколкото цялата американска корабостроителна индустрия е произвела от Втората световна война насам. Мащабът на търговското корабостроене на Китай субсидира производството на военноморски плавателни съдове и в условията на война капацитетът може да бъде пренасочен от товарни към военни кораби.

Според компанията за военно разузнаване Janes, от 2000 г. насам Китай е построил повече от два пъти повече военноморски кораби от САЩ.

Китайските военновъздушни сили и флот намаляват разликата със САЩ, въпреки че много американски платформи се считат за по-модерни от китайските си аналози.

Военноморската огнева мощ е отличен пример. Способността на Китай да изстрелва крилати ракети и други ракети в морето намалява голяма бойна разлика със САЩ.

Китай не само има повече фабрики, но и ги модернизира по-бързо, с технологии като 5G частни мрежи за автоматизация. Това означава, че може по-бързо и ефективно да свързва производственото оборудване с дизайнерите и потребителите, актуализирайки продуктите със скорости, които традиционното производство не може да постигне. В Украйна постоянната обратна връзка от войските на фронтовата линия до производителите на дронове позволи на страната да постигне бърз напредък в роботизираните самолети.

Това означава също, че Китай може по-лесно да ускори производството. Страната разполага и с много повече промишлени роботи, което допълва огромното ѝ предимство в работната сила.

Войните не са само за военна техника. Всеки самолет, кораб и танк се нуждае от гориво, резервни части и боеприпаси. Екипажите им се нуждаят от храна, вода и медицински грижи. Тези поддържащи функции включват обширни логистични мрежи, повечето от които разчитат на кораби, а Китай разполага с повече от необходимите плавателни съдове за поддържане на войските.

Дори ако САЩ успеят да разширят флота си от търговски товарни кораби, им липсват моряци, които да ги обслужват. Според някои оценки, САЩ вече имат по-малко от 10 000 търговски моряци, въпреки че броят им е несигурен, защото правителството е спряло да ги следи преди години. Китай има почти 200 пъти повече търговски моряци.

Китай разполага и с повече суровини, необходими за съвременната война. Контролът на страната върху световните мини и преработвателни предприятия за редки земни материали – необходими за изграждането на ракети, самолети и подводници – би ѝ позволил по-лесно да попълни загубите си в един продължителен конфликт. Китайските компании до голяма степен отблъснаха опитите на САЩ да разхлабят контрола си върху критичните минерали в света.

Ако САЩ се изправят пред голям конфликт, ще трябва да преориентират индустриите и работниците, както направиха в двете световни войни на 20-ти век. Китайската работна сила вече е на позиция, с армия от производствени работници, която засенчва други нации.