Защо Русия не харесва Ватикана като място за преговори с Украйна

Ватиканът предложи отново да бъде домакин на мирните преговори между Русия и Украйна, предаде ДПА.

Държавният секретар Пиетро Паролин повтори предложението, направено от папа Лъв Четиринайсети, за организиране на срещи между враждуващите страни на "неутрално, безопасно място". В същото време по данни на италианската информационна агенция АНСА кардиналът е дал да се разбере, че Ватиканът не се вижда непременно като посредник в преговорите и че всяко посредничество "трябва да бъде поискано от страните".

"Не е важно къде ще се състоят преговорите между руснаци и украинци, преговорите, за които всички се надяваме, че ще се състоят. Това, което наистина има значение, е те най-накрая да започнат, защото спирането на войната не търпи отлагане", каза той.

След началото на войната на Русия срещу Украйна, която продължава вече повече от три години, Светият престол под ръководството на покойния папа Франциск, многократно се опита да посредничи, но без особен успех, отбелязва ДПА.

ЖЕЛАНИЕТО НА САЩ Е ЗА ВАТИКАНА

В интервю за консервативния американски телевизионен канал „Фокс нюз“ специалният пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп за Украйна Кийт Келог обясни, че от страна на Вашингтон е имало голямо желание разговорите да се състоят именно във Ватикана.

"Имахме голямо желание те да се състоят във Ватикана, но руснаците не пожелаха да отидат там“, каза Келог пред „Фокс нюз“.

Самата идея за преговори във Ватикана под егидата на Светия престол бе инициирана и лансирана след избирането на американския папа Лъв Четиринайсети и се ползва и с подкрепата на Тръмп.

РУСИЯ ПРЕДПОЧИТА ИСТАНБУЛ

Руският външен министър Сергей Лавров разговаря по телефона с американския си колега Марко Рубио за подготовката на "конкретни предложения" за следващия кръг на преките преговори с Киев, предаде Ройтерс, като цитира изявление на руското Външно министерство.

Лавров обсъди с Рубио и прилагането на договореностите между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп, постигнати по време на телефонния им разговор преди седмица, според изявление на сайта на министерството.

По-рано Лавров заяви, че Русия предлага следващите преговори да се състоят в понеделник, 2 юни, в Истанбул.

Засега няма отговор от Украйна на предложението на Москва.

"МАЛКО НЕЕЛЕГАНТЕН" ВАРИАНТ

В края на миналата седмица Лавров каза, че възможният избор на Ватикана за място на следващи преговори между Русия и Украйна би бил „малко неелегантен“, тъй като две православни страни ще трябва да обсъждат на католическа земя въпроси, отнасящи се включително до православието в Украйна, каза Лавров по време на конференция, цитиран от ТАСС.

Относно идеята Ватиканът да стане място на следващи руско-украински преговори, министърът предложи „да не се хабят умствени усилия за проучване на варианти, които не са много реалистични“.

„Представете си Ватикана като място на провеждане на преговори – това би било, бих казал, малко неелегантно, когато православни страни ще трябва да обсъждат на католическа земя въпроси, свързани с премахването на първопричините“ на конфликта в Украйна, каза Лавров, като напомни, че една от първопричините е курсът на Киев към ликвидация на Украинската православна църква.

Министърът добави, че самият Ватикан не би „се чувствал много комфортно“, ако трябва да бъде домакин на подобни преговори.

МОТИВИ ОТ ЦЪРКОВНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ХАРАКТЕР

Политическият консултант Сергей Марков сподели пред агенция Блумбърг, че от съображения за сигурност Путин никога не би отишъл в Италия, страна член на НАТО, и добави, че руският президент поначало не смята Ватикана за неутрален в конфликта.

Въпросът според Блумбърг се усложнява и от отношенията между Римокатолическата църква и Руската православна църква, оглавявана от Патриарх Кирил, който е ярък поддръжник на Путин и войната в Украйна.

По данни на източници на агенцията руската Църква е против участието в мирни преговори на Ватикана, тъй като го смята за исторически съперник в Украйна, който освен това не е разкритикувал закриването от украинските власти на храмове, лоялни към Москва.

Италия е и член на Международния наказателен съд, който през март 2023 г. издаде заповед за задържане на Путин за предполагаеми военни престъпления в Украйна. Ако той пристигне в Италия, тя би била задължена да го арестува.

Но дори и всички тези пречки да бъдат преодолени, далеч не е сигурно, че подобни преговори биха се увенчали с успех, тъй като за постигането на споразумение най-вероятно ще се изисква среща с участието на Зеленски, Путин и Тръмп, а такава засега не е планирана, отбелязва Блумбърг.

УСИЛИЯТА ЗА МИР НА ВАТИКАНА

Ватиканът и западните официални представители поначало остават скептични, че Москва изобщо иска прекратяване на огъня, отбелязва „Евронюз“.

Епископ Глиб Лончина, представител на гръко-католическата (униатска) църква в Украйна, изрази съмнение в намеренията на Русия.

„Папа Лъв Четиринайсети няма никакво влияние върху Москва. Тя изобщо не признава нашата Църква“, каза той пред телевизионния канал. „Напротив, тя иска да я унищожи точно, както правят в окупираните територии, където гръко-католическите храмове биват разрушавани.“

Гръко-католиците, наричани още униати, са част от източните католически църкви, които спазват византийския обряд, но поддържат духовно общение с Рим. След Втората световна война режимът на Сталин забранява Украинската гръко-католическа църква, прехвърляйки имотите ѝ на Московската патриаршия – ход, който мнозина историци отдават на близките връзки на последната със съветската власт, отбелязва „Евронюз“.

Папа Лъв се надяваше да превърне посредничеството на Ватикана в глобалните конфликти в един от основните елементи на своя понтификат. Но сега първоначалният му оптимизъм ще трябва да отстъпи пред суровите реалности на геополитиката – нещо, което предшественикът му папа Франциск наричаше „световна война, която се води на части“, отбелязва „Евронюз“.

РУСИЯ НЕ ВЯРВА НА АМЕРИКАНСКИЯ ПАПА

Западните правителства приветстваха новото според тях сближаване на Ватикана с украинските интереси. В проповедта на първата си меса папа Лъв каза, че „многострадална Украйна очаква преговори и справедлив и траен мир“.

Кардинал Оскар Родригес Марадиага посочи пред италианския вестник „Стампа“, че посредничеството на Ватикана би било трудно, но все още е възможно, като изтъкна, че папата „се ползва с доверието на световните лидери“. Но кардиналът призна, че Русия остава резервирана към Светия престол.

Паскуале Ферара, бивш генерален директор по политическите въпроси в италианското Министерство на външните работи и професор в римския университет ЛУИСС, отбеляза, че недоверието на Москва датира още отпреди папа Лъв.

„Скептицизъм имаше още към папа Франциск и той се корени в дългогодишните хладни отношения между Руската православна църква и Католическата църква“, посочи Ферара.

Към това се прибавя и разделението между католицизъм и православие, датиращо от Великата схизма от 1054 г. Мнозина православни не признават папата за религиозна инстанция, отбелязва „Евронюз“.

ПОСРЕДНИЧЕСКИТЕ УСИЛИЯ НА ВАТИКАНА В ИСТОРИЯТА

Ватиканът от доста години се опитва да играе роля в уреждането на международните конфликти. Католическата организация „Орден на свети Егидий“, която е близка до Ватикана, помогна за прекратяването на Алжирската гражданска война през 90-те години.

Други папи също са опитвали – често пъти безуспешно – да предотвратяват глобални конфликти. Бенедикт Петнайсети нарича Първата световна война „безсмислено клане“, а папа Пий Единайсети призовава за съпротива срещу настъплението на фашизма, нацизма и болшевизма в навечерието на Втората световна война, отбелязва „Евронюз“.

На Ялтенската конференция Сталин произнася известната си реплика, с която омаловажава значението на Ватикана: „С колко дивизии разполага папата?“ Десетилетия по-късно папа Йоан Павел Втори изиграва ключова роля за падането на комунизма в Източна Европа.
(Владимир Сахатчиев, БТА)