Американските мита са толкова опасни, колкото и незаконни

Трудно е да се повярва, че търговската политика на САЩ може да стане още по-объркана и объркваща, но някак си се случи. Решението на съда от миналата седмица, с което много от наложените от Белия дом мита се считат за незаконни, само задълбочи несигурността, пред която са изправени американските компании и търговски партньори, пише Bloomberg.

Ясно е обаче, че решението не е отклонило администрацията от целта ѝ да преобрази световната търговска система. Това е задача на Конгреса, който би трябвало да потвърди отново авторитета си върху търговската политика.

Досега неизвестният Съд за международна търговия на САЩ, посветен главно на разглеждането на митнически спорове, установи, че Белият дом е сгрешил, като се е позовал на Закона за международните извънредни икономически правомощия в подкрепа на своите мита от „Деня на освобождението“. Съдиите отбелязаха, че според адвокатите на правителството тарифите са били предназначени да създадат лост срещу търговските партньори – цел, която едва ли подкрепя твърдението, че страната е изправена пред извънредно положение, както изисква законът.

Ключовият конституционен въпрос – дали, за целите на търговската политика, Белият дом може да обяви „национално извънредно положение“ и след това да предприеме мерки по свой избор – далеч не е решен. Апелативен съд е спрял решението от 28 май, докато разгледа аргументите. Вероятно Върховният съд ще се произнесе своевременно. Но бъдете сигурни, че няма да има възобновяване на търговията както обикновено, докато този аргумент се обсъжда.

Като начало, длъжностните лица разполагат с много други инструменти на търговската политика , които да използват вместо IEEPA. Дори ако новото решение остане в сила, перспективите за тарифите може да не се променят много. Така наречените мита по Раздел 301 върху много видове внос от Китай, предназначени за справяне с нарушенията на съществуващите търговски споразумения, остават в сила. По същия начин, тарифите по Раздел 232 върху стомана, алуминий и автомобили – уж за справяне със заплахите за националната сигурност – и митата по Раздел 201 върху слънчеви панели, предназначени да „предпазят“ местните индустрии от „сериозни вреди“.

Администрацията, която вече обяви удвояване на митата върху стоманата и алуминия, би могла да разшири обхвата на всички тези санкции. Тя би могла също така да се обърне към раздел 122 от Закона за търговията от 1974 г., който разрешава „временни“ мита за справяне с „големи и сериозни“ дефицити по платежния баланс.

Междувременно, влиянието на администрацията в преговорите вероятно ще бъде отслабено. Разговорите с Китай вече изглеждат парализирани. Обявените по-рано паузи в митата може да се наложи да бъдат удължени и търговските партньори ще бъдат под по-малък натиск да сключат сделка.

Компаниите биха могли да съдят, за да си възстановят някои от вече платените мита, ако тези мерки в крайна сметка се окажат незаконни. Ако идеята е била да се увеличи максимално несигурността, при която американските производители са задължени да работят, като се смачкат инвестициите, унищожи доверието на потребителите и се пълнят джобовете на адвокатите по търговски дела, би било трудно да се направи нещо по-добро от това.

Вината е не само на Белия дом, но и на Конгреса. Години наред законодателите се отказват от отговорността си по Конституцията да контролират митата, които попадат в обхвата на техните данъчни правомощия. Както по отношение на търговската, така и на фискалната политика, законодателите трябва да започнат да си вършат работата, а администрацията трябва да избере сътрудничеството и просперитета пред търговската война. Настоящият хаос не е от полза за никого, най-малкото за САЩ.