Русия няма да атакува НАТО, губи ли Украйна войната?

В момента на Запад цари много страх и отвращение, тъй като ликуването след атаката с украински дрон през уикенда – така наречената операция „Паяжина“ на Киев – отшумява и става пределно ясно, че украинската атака не е била толкова мащабна, колкото предполагаха първоначалните твърдения.

Защо страх и отвращение? Московският елит е замълчал. След като беше унижен с неудобните, макар и стратегически съмнителни атаки, Путин със сигурност ще отговори. Някои западни анализатори се притесняват, че тази реакция може да не се ограничи само до Украйна, пише за The National Interest Брандън Уейхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest, както и сътрудник в Popular Mechanics.

Много коментатори, особено видни десни експерти като водещия на изключително популярното предаване „War Room“ Стив Банън, се опасяват, че Третата световна война бързо наближава. За да сме ясни, тези страхове имат известна основателност. Сега сме по-близо до Третата световна война, отколкото сме били вероятно след Кубинската ракетна криза.

За щастие обаче, нещата не са чак такива, каквито изглеждат в Москва. Кремъл, въпреки че е подтикван от гневен руски коментатор, няма интерес или стратегически мотив да разширява конфликта, за да обхване Европа. Защо би го направил?

Въпреки неудобния характер на атаката на Украйна през уикенда, основите на войната остават в полза на Москва на терен в Украйна. Мнозина на Запад оприличават атаката с руската „Пърл Харбър“, но атаката на Украйна не е била никъде близо до смъртоносна или разрушителна, колкото атаката на Япония срещу Америка на 7 декември 1941 г. По-добра аналогия може би е Тетската офанзива във Виетнам – тоест шокиращ и визуално смущаващ момент, целящ да опровергае розовите медийни съобщения за успеха на „специалната военна операция“ и да хвърли съмнение върху вътрешната политика на Русия.

В крайна сметка Путин няма основателна причина да води по-широка война срещу Европа. Той многократно е казвал това през цялата война – дори когато неговите подчинени, като бившия президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, призовават за ядрена война всеки път, когато Русия претърпи някакъв неуспех в Украйна. Тези призиви не бива да се приемат насериозно. Те са чиста театралност, полезна за Путин, тъй като държат руския народ в строй, а враговете на Русия нащрек – путинска интерпретация на теорията за международните отношения на Ричард Никсън за „Луда“ .

Забележително е, че Путин се въздържа от разполагането на някои от най-опустошителните оръжия на Русия във войната срещу Украйна, дори когато от гледна точка на бойното поле би имало смисъл да го направи. Това несъмнено е така, защото на някакво ниво, каквото и да казват сънародниците му, Путин е загрижен за възможността за ескалация и желае да задържи конфликта под прага на световна война.

Забележително е също, че Путин е изправен пред значителен вътрешен натиск за ескалация на войната. Противно на докладите от неоконсервативната класа на експертите, руският народ не е глупаво невеж по отношение на събитията в Украйна. Надеждни и независими проучвания редовно показват , че ясно мнозинство от руснаците са за войната; те искат Путин да започне безмилостно ниво на разрушения срещу украинците и са объркани защо не го е направил.

Но Путин е стратегически оператор и напълно разбира, че в момента не си има работа с обединен западен блок. Защо би рискувал да ги обедини, като атакува Европа, Канада или дори Съединените щати с някакъв мащабен отговор за подкрепата им за Украйна?

Ако Путин реши да се противопостави на НАТО, това може да е катарзисно за руската политика, но в крайна сметка би било контрапродуктивно в изключителни случаи. Това е двойно по-вярно, защото Русия вече печели в Украйна. Путин просто няма причина да предизвиква опасност, като допълнително ескалира войната. А западните коментатори, които пронизително предупреждават за трета световна война – особено тези отдясно – трябва да намалят напрежението.

Путин винаги е разбирал собствените си действия, дори американците и европейците да не са. Разбира се, човешкото его и погрешните преценки винаги могат да му попречат. Но Путин има дълъг опит в избягването на импулса просто да започне да хвърля ракети по НАТО или Съединените щати от раздразнение.

По същата причина можем да очакваме, че Путин няма да използва ядрено оръжие във войната, колкото и изкушаващо да е, защото това само би дало на НАТО претекст евентуално да направи същото. Тогава никой няма да спечели тази битка.

Така че, въпреки че твърде много експерти преувеличават за предстояща Трета световна война, читателите не трябва да се тревожат. Светът ще бъде наред – засега . За съжаление, докато войната продължава, украинците ще продължат да страдат и да се борят по начини, невиждани досега. Това е истинската трагедия на войната. И тя може да бъде спряна, ако Съединените щати и НАТО се ангажират с мирни усилия – и са готови да порицаят Киев за провокативни действия, които намаляват шансовете за дипломатическо уреждане.

Руснаците вече постигнаха това, което искаха от войната в Украйна. Стратегическите им цели – запазване на Крим, отваряне на сухопътен мост към полуострова и поставяне под контрол на колкото се може повече етнически руснаци и рускоезични жители на Източна Украйна – отдавна са постигнати. Завладяването на Западна Украйна – която, каквото и да казва Путин , е пазила независима национална идентичност от Русия в продължение на векове – би било полезно за целите на Путин и все още може да се осъществи, но не бива да се разбира като основна цел на Кремъл.

Украйна губи войната. Няма никакъв шанс грандиозните ѝ цели през първата година – а именно възвръщане на загубените територии на юг и изток, а може би дори и на Крим – да бъдат постигнати. Ако Украйна иска да запази националното си оцеляване, тя трябва да се откаже от тези планове, да се съсредоточи върху запазването на това, което ѝ е останало, и да се стреми към незабавно прекратяване на войната при приемливи условия.

Макар и логистично впечатляваща и унизителна за Кремъл, неотдавнашната атака с дрон от Киев беше ненужно ескалираща и следователно контрапродуктивна за постигането на тази цел. Русия със сигурност ще търси ответни мерки сега. Любопитно е, че тези ответни мерки може да принудят Тръмп да се откаже от предишната си материална подкрепа за Украйна в полза на реални разговори с Путин.

Просто няма начин Тръмп да издържи на предстоящите жестоки репресии. И той знае, че европейците си имат работа с губеща ръка. Тръмп може да се е държал объркващо и объркано по отношение на Украйна досега, но неговата голяма цел остава да постигне истинска геополитическа сделка с Русия, която да пренастрои световния ред и да стабилизира отношенията между Америка и Русия. Това все още може да се случи в дългосрочен план - стига Тръмп да е в състояние да сложи край на войната в Украйна при приемливи условия.