Иранската Ислямска революционна гвардия е готова за повече власт

Израелските удари са насочени директно към гръбнака на военната мощ на врага: Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран. Но атаките също така увеличават шанса за промяна в ръководството, която би концентрирала властта в ръцете на елитните военни сили, потенциално водещи до по-ястребов и антиизраелски Иран, пише The Wall Street Journal.

При скорошни израелски удари бяха убити много висши служители на Гвардейската революция, включително нейният висш командир и архитектът на иранската програма за балистични ракети. Революционната гвардия отговори с ежедневни ракетни обстрели над Тел Авив, включително по военни обекти и болница в четвъртък, и предупреди САЩ да не се намесват .

Войната нанесе най-тежкия удар на Иран от четири десетилетия и го хвърли в екзистенциална опасност. Управлението на върховния лидер аятолах Али Хаменей зависи до голяма степен от лоялността на Гвардейците. От своя страна той е овластил военните сили до степен, че те вероятно ще надживеят върховния лидер. Ако Хаменей бъде свален или убит, Революционната гвардия най-вероятно ще се намеси и ще диктува нов владетел – и по този начин ще придобие безпрецедентна власт.

От създаването си през 1979 г. насам, Корпусът на гвардейците на ислямската революция е най-мощният клон на въоръжените сили на Иран и е отделен от – и по-мощен от – националната армия. Той разполага със собствени сухопътни сили, военноморски сили, военновъздушни сили, разузнаване и специални части, с общ брой от около 125 000 души персонал. Той е също така дълбоко вкоренен в икономическата система, политическите дела и социалната структура на Иран.

Ислямската република не е управление на един човек, а съзвездие от центрове на власт, обединени под властта на върховния лидер. В една фрагментирана страна, Революционната гвардия с течение на времето се очерта като най-могъщия играч, отчасти благодарение на обширната си икономическа империя .

САЩ се стремят да ограничат влиянието на Гвардията, като я определят като терористична организация през 2019 г. и ѝ налагат икономически санкции. През 2020 г., по време на първото президентство на Тръмп, американски военен удар уби Касем Солеймани , ръководителят на международните сили „Кудс“ на Гвардията и най-видният ѝ командир.

Гвардията доминира във всички основни инфраструктурни сектори, включително петрол и газ, строителство и телекомуникации. Тя търгува с потребителски стоки и се възползва от парадържавни благотворителни организации, управляващи стотици дъщерни дружества във всичко - от селско стопанство до туризъм.

„Милиони хора зависят от икономическата империя на Революционната гвардия“, каза Али Алфонех, експерт по Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Института на арабските държави от Персийския залив във Вашингтон и автор на книга за Гвардията.

В известен смисъл, каза той, Иранската революционна гвардия е подобна на военните в Египет, които доминират в държавата от 1952 г., или в Пакистан, където въоръжените сили упражняват контрол от 1947 г., включително чрез три големи преврата.

Въпреки че външните операции на Гвардията са сериозно възпрепятствани от военната кампания на Израел, нейното господство у дома не е. Ако върховният лидер бъде свален и чуждестранни врагове се опитат да разпалят обществени вълнения чрез бомбардиране на страната, налагане на зона, забранена за полети, и прилагане на икономически натиск – както направиха срещу Ирак на Саддам Хюсеин през 90-те години – Гвардията ще използва груба сила, за да запази властта си, каза Алфонех.

Макар личностите да са важни в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (командващите съветват върховния лидер), ръководството му е предимно колективно и до известна степен неформално, състоящо се от настоящи и пенсионирани офицери от различни фракции. Въпреки скорошната смърт на висши командири, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е останал достатъчно сплотен, за да изстрелва ежедневно ракетни атаки срещу Израел.

Сформирана след революцията, която свали подкрепяния от САЩ шах, първоначалната цел на Революционната гвардия е била да защитава зараждащата се държава от вътрешни и външни заплахи, както военни, така и идеологически. Много от настоящите ѝ командири са ветерани от осемгодишната война на Иран с Ирак през 80-те години на миналия век, един от най-смъртоносните глобални конфликти на миналия век.

Войната, в която режимът на Саддам Хюсеин, подкрепен от САЩ, уби стотици хиляди иранци, включително с химически оръжия, все още оформя възгледа на Гвардията за нейните съседи и Запада и е крайъгълен камък на нейната религиозно-националистическа доктрина.

За да изгради лоялност, Корпусът на гвардейците на ислямската революция формира местни общностни мрежи, предимно чрез Басидж, паравоенна групировка, най-известна на Запад с насилственото потискане на демонстрации, но която също така участва в политически и социални дейности.

Басидж общува с иранци в цялата страна, от детска градина до зряла възраст. Организацията предлага религиозни и идеологически учения и извънкласни дейности. Спонсорира спортни събития като вдигане на тежести, борба и таекуондо. Членовете могат да купуват хранителни стоки с отстъпка.

„Основната причина, поради която Басидж е успявал да привлича хора в миналото, е, че дава на бедните деца нещо, с което да се занимават“, каза Афшон Остовар, доцент във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, Калифорния, и автор на книга за Корпуса на гвардейците на ислямската революция. „В най-ниските си редици това са малките скаути. Занимавате се с изкуства и занаяти и пеете песни. Това е патриотично движение“, каза той. „Но щом стигнете до гимназиалните редици, те започват да вземат от Басидж хора, които могат да бъдат полезни в работата по сигурността.“

Ако Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) бъде принуден да консолидира ново управление, Басидж ще бъде от решаващо значение за поддържането на вътрешната сигурност, каза Остовар.

Пълната смяна на режима, която напълно премахва Революционната гвардия, не само ще доведе до политическа промяна, но и ще разкъса социалната тъкан в части от иранското общество. И все пак, както често се случва при смяна на режима, много икономически структури и предприятия вероятно ще оцелеят, включително тези на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, каза Есфандиар Батмангелидж, основател и главен изпълнителен директор на фондация „Бурса и Базар“, икономически мозъчен тръст.

 „Лицата и мрежите, които съставляват Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), са вградени в държавни институции и в икономически, търговски субекти, до степен, в която мисля, че би имало голяма приемственост, дори ако имаше голям политически преход“, каза Батмангхелидж. „И това е нещо, с което рядко виждам хора да се борят.“

Независимо от изхода от настоящата война с Израел, Ислямската република е изправена пред историческа равносметка. Много иранци ще обвинят ръководството, и по-специално Революционната гвардия, за въвличането на страната в опустошителна война. Икономическото ѝ господство е източник на гняв сред иранците, отегчени от икономически трудности, в момент, когато някои членове на Гвардията са се възползвали от заобикалянето на санкциите.

„Това е паравоенна сила, която е замесена в много корупция, а цялата ѝ причина за съществуването е била да защитава държавата“, каза Такейх.

Гвардията е изправена пред разплата и в собствените си редици, където някои твърдят, че по-войнствен подход към враговете на Иран би могъл да предотврати настоящата война. През последната година някои служители на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в собствените си издания на групата се застъпиха за превръщането на ядрената програма на страната в оръжие.