Турция е най-големият победител във войната между Израел и Иран

С появата на открита война между Израел и Иран, в Близкия изток настъпват сеизмични промени . Изглежда, че целият свят е въвлечен в този конфликт – не само Съединените щати, Русия и Китай, но и други средни сили. Всички в региона, от Саудитска Арабия и Йордания до дори Индия и Пакистан , сега са замесени в един или друг капацитет.

Единственото изключение от това правило е Турция, която запази оглушително мълчание след избухването на войната в съседен Иран. Защо?

Въпреки религиозните си различия – Иран представлява шиитския ислям, а Турция сунитския – Анкара и Техеран отдавна се радват на приятелски отношения. Всъщност, през 2013 г. избухна скандал „петрол срещу злато“, в който Турция беше замесена в подпомагане на Иран да заобиколи западните санкции върху иранския петрол в замяна на злато, пише Брандън Уейхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Inteest, както и сътрудник в Popular Mechanics.

Има и няколко непотвърдени съобщения, че бившите военни бази на Башар Асад в Сирия – превзети от турски военни части, съюзени с подкрепяното от Турция сирийско правителство след падането на режима на Асад – са се намесвали по електронен път в операциите на израелските военни самолети, прелитащи над тях по пътя си към цели в Иран.

Все пак би било твърде опростено да се каже, че Турция и Израел са били открити врагове. Объркващо е, че турците също така позволиха на основната израелска авиокомпания - Ел Ал - да базира своите граждански самолети на международното летище в контролирания от Турция Северен Кипър. Още по-странно е, че това се случва, когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган се заклева да унищожи Израел и да „освободи“ палестинските араби от израелското „гнетие“. Наистина странни съмишленици.

В Сирия новият ислямистки режим, воден от бившия терорист от Ал Кайда Абу Мохамед ал-Джолани, набързо преименуван на модерен технократ Ахмед ал-Шараа, очевидно е преместил силите си, за да запечата границата на Сирия със съседен Ирак. Това е така, защото Ирак се е превърнал в посредническа война между подкрепяните от САЩ иракски милиции и подкрепяните от Иран шиитски милиции, като например Катаиб Хизбула. Последното нещо, което сирийският режим иска, е да позволи на ирански агенти да преминат в Сирия – потенциално дестабилизирайки правителството и използвайки сирийската земя за контрабанда на персонал и оръжия в чакащите ръце на съюзената с Иран Хизбула в съседен Ливан.

Накратко, Турция се опитва да бъде всичко за всички. Но на чия страна са всъщност те?

Ключът към разбирането на турската външна политика е разбирането на мотивите на нейните лидери. От началото на 2000-те години Турция се управлява от ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Ердоган е горд ислямист, който открито отрича светската политическа традиция на Турция. По-драматично е, че той се самоопределя като султан на нова Османска империя. Неговите геополитически амбиции – и турските действия на световната сцена – отразяват тези грандиозни планове.

За да си върне историческото господство на Турция над Близкия изток, Анкара трябва да се отърве от конкурентите си. Така че, докато Турция се стреми към стабилни отношения с Иран, Ердоган със сигурност не иска да види етническа персийска, шиитска мюсюлманска сила на власт в сърцето на Близкия изток. Ердоган би предпочел Иран да бъде слаб и разделен. Съединените щати и Израел изглеждат готови да превърнат тази мечта в реалност. Ако в процеса те успеят да отслабят себе си – и да им попречат да се противопоставят на неоосманската Турция на Ердоган в бъдеще, още по-добре.

Борейки се с враговете на Турция, Америка проправя пътя за нейния възход. След като иранският режим престане да бъде алтернативен център на силата на нарастващата ислямистка роля на Турция в региона, Анкара ще се обърне срещу израелците и ще се стреми да заеме доминираща позиция в Близкия изток.

Това дори не започва да описва подробно как турската отбранителна индустриална база произвежда огромен брой съвременни военни кораби, самолети, дронове и други оръжия, докато както израелската, така и американската отбранителна индустриална база са все по-неспособни да отговорят на настоящите изисквания на глобалната заплашителна среда.

С тези темпове, след като иранският режим бъде премахнат, турците ще могат да се утвърдят в региона по начини, невиждани от времето на Османската империя. След като разчистят полето, с армията си, подготвена за война, израелците и техните съюзници вероятно ще се сблъскат с грубо геополитическо пробуждане.