Конфликтът между Израел и Иран подтиква Китай да преразгледа руския газопровод

Войната между Израел и Иран е съживила интереса на китайските лидери към тръбопровод, който ще пренася руски природен газ до Китай, според хора, близки до вземането на решения в Пекин, което може да даде тласък на проект, който е в застой от години.

Проектът за газопровод „Силата на Сибир 2“ е затънал в разногласия относно цените и условията за собственост, както и в опасенията на Китай да не разчита твърде много на Русия за енергийните си доставки. Но неотдавнашната война в Близкия изток даде основание на Пекин да преразгледа надеждността на петрола и природния газ, които получава от региона, казаха хората, дори когато се установи крехко прекратяване на огъня между Израел и Иран, пише The Wall Street Journal.

По данни на консултантската фирма Rystad Energy Китай внася около 30 % от своя газ под формата на втечнен природен газ от Катар и Обединените арабски емирства през Ормузкия проток - морска преграда, която Иран заплаши да затвори. Междувременно независимите рафинерии в Китай, известни като чайници, през последните години се пристрастиха към евтиния ирански суров петрол.

Според анализатори повече от 90% от износа на ирански петрол сега отива в Китай, въпреки че САЩ са наложили санкции, целящи да попречат на Иран да продава своя петрол в чужбина. Тръмп направи необичайно признание за вноса на ирански петрол от Китай във вторник, след като обяви прекратяване на огъня в израелско-иранския конфликт. "Сега Китай може да продължи да купува петрол от Иран. Надявам се, че те ще купуват много и от САЩ", каза той в публикация в социалните мрежи.

Анализатори казват, че Пекин също така се стреми да увеличи покупките на петрол от Русия, която доставя около една пета от петрола на Китай. Москва настоява да увеличи продажбите си на енергия на съседката си, тъй като се нуждае от пари за финансиране на войната си в Украйна.

„Нестабилността и непредсказуемостта на военната ситуация показаха на китайското ръководство, че стабилните наземни тръбопроводни доставки имат геополитически ползи“, каза Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги Русия Евразия“ и експерт по отношенията между Китай и Русия. „Русия би могла да се възползва от това.“

Руските държавни медии свързват напрежението в Близкия изток с възраждането на проекта „Силата на Сибир 2“. „Армагедон с втечнения природен газ: Китай спешно се завръща към проекта „Силата на Сибир 2““, гласеше едно от скорошните заглавия в Prime, руския държавен новинарски уебсайт. Очаква се Русия да се опита да включи проекта в дневния ред, когато президентът Владимир Путин посети китайския лидер Си Дзинпин в Китай през септември, казват анализатори.

„Силата на Сибир 2“, продължение на оригиналната газова връзка „Силата на Сибир“, която отвори врати през 2019 г., отдавна е по-спешна за Москва, отколкото за Пекин. Русия загуби най-големия си енергиен пазар, когато голяма част от износа ѝ на газ за Европа спря след нахлуването ѝ в Украйна.

Оттогава Москва става все по-зависима от Китай като купувач. Но ограничената тръбопроводна инфраструктура и малкият капацитет за втечнен природен газ означаваха, че само нов, по-голям тръбопровод би могъл значително да увеличи доставките за Китай.

За Пекин, от друга страна, доставките на втечнен природен газ (LNG) от Близкия изток и други места означаваха, че сделката е далеч по-маловажна. Една от официалните причини, които те дадоха на Русия, е, че Китай ограничава вноса на петрол и газ от една държава до 20%, според хора, близки до вземането на решения в Пекин . В резултат на това преговорите се проточиха с години, въпреки че Москва многократно е заявявала, че сделката е неизбежна.

Това може би сега се променя.

Ормузкият проток, който преминава между Оман и Иран и свързва богатия на енергийни ресурси Персийски залив с Арабско море, е достатъчно дълбок и широк, за да поеме най-големите танкери в света. Това го прави критична точка за преминаване на петрол и газ, а затварянето му може да наруши пазарите и да повиши цените на енергията.

„Ескалацията на напрежението в Близкия изток подчертава тежките последици от потенциална блокада в Ормузкия проток“, каза Вей Сюн , ръководител на газовите изследвания за Китай в Rystad. Ако точката на запушване бъде блокирана, „ситуацията с доставките на втечнен природен газ (LNG) в Китай ще се сблъска с огромна промяна, преминавайки от свръхдоговорено към дефицит на доставките“.

Освен настоящите сътресения в Персийския залив, търговската война между САЩ и Китай през последните месеци доведе до спиране на износа на втечнен природен газ (LNG) от САЩ там, обръщайки години на нарастваща търговия с енергия между двете държави. В дългосрочен план, докато Китай преследва целите си за зелена енергия, Пекин предвижда нарастваща роля на природния газ като т.нар. мост между въглеводородната и пост-въглеродната ера, казват анализатори.

Китай също е заинтересован от укрепване на отношенията си с Русия в момент, когато администрацията на Тръмп открито обсъжда опит за разкол между Пекин и Москва, казват хора, близки до процеса на вземане на решения в Пекин. Продължаването на строителството на застоялия тръбопровод би могло да помогне за заздравяване на тези връзки.

Разбира се, дори и да се постигне споразумение за тръбопровода, анализаторите смятат, че изграждането му ще отнеме поне пет години, подобно на първоначалната газова връзка с дължина 1800 мили. Остават и други съществени препятствия, включително несъгласие относно цените на газа и значителните инвестиции, необходими за мащабното строителство.

Друг препъни въпрос е искането на Китай за дялово участие в проекта, отстъпка, която Русия не е склонна да направи. Разногласията в крайна сметка са знак за недоверие, което се е запазило между двете страни - въпреки това, което Путин и Си някога обявиха за приятелство „без граници“.