Наблюдаваха за първи път "смъртоносния танц" на гигантска екзопланета

Учени от Австралия са наблюдавали за първи път "смъртоносния танц" на гигантска екзопланета, пише Физ.орг, позовавайки се на публикация в сп. "Астрофизикъл джърнъл".

Авторите на изследването от университета "Маккуори" са проследили как масивната екзопланета TOI-2109b бързо губи орбитална височина и се приближава към своята звезда.

Планетата, която спада към класа на свръхгорещите юпитери, прави пълен оборот около звездата само за 16 часа - рекордно кратък период за обекти от този тип. 

TOI-2109b се намира на разстояние около 870 светлинни години от Земята и превъзхожда Юпитер почти пет пъти по маса и два пъти по размер. Същевременно орбитата на гигантската екзопланета е по-близо до звездата, отколкото е тази на Меркурий до Слънцето.

"Меркурий е с почти 6000 пъти по-малка маса от тази на Юпитер, но въпреки това са му необходими 88 дни, за да обиколи Слънцето. За огромен газов гигант като TOI-2109b да направи пълна орбита за 16 часа - това говори за екстремна близост между планетата и нейната звезда", казва ръководителят на изследването д-р Хайме Алварадо-Монтес.

В продължение на повече от десетилетие учените са анализирали данни от телескопите TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) на НАСА и CHEOPS (CHaracterising ExOPlanet Satellite) на Европейската космическа агенция (ЕКА) и наземни обсерватории. Те са регистрирали промени в транзитното време на планетата, което показва съкращаване на орбиталния период.

Моделите прогнозират, че през следващите три години орбитата на TOI-2109b ще се съкрати с поне 10 секунди, което потвърждава, че планетата бавно, но неизбежно се приближава към своята звезда. Астрономите разглеждат три възможни сценария за гибелта й: тя може да бъде разкъсана от приливните сили, да се разбие в звездата си или да загуби външната си газова обвивка под въздействието на звездната радиация, оставяйки след себе си само скалисто ядро.

Откритието сочи, че някои скалисти планети в други слънчеви системи може да са оголените ядра на бивши газови гиганти - възможност, която може да промени разбирането за планетарната еволюция.

Продължаващите наблюдения през следващите няколко години ще позволят на астрономите за първи път в реално време да регистрират последните етапи от съществуването на планетарна система - уникално явление в мащабите на Вселената.

Астрономи по-рано установиха, че далечна планета орбитира толкова близо до звездата си, че предизвиква изригвания от повърхността ѝ.
(БТА)