Доноси, репресии, цензура... Ерата на Сталин се завръща в Русия

Руският закон за „чуждестранните агенти“ е един от многото, които Кремъл използва, за да потиска критиките. Той вече е в капан за над 1000 организации и лица, които са длъжни да етикетират работата си с етикет „чуждестранен агент“ и рискуват да бъдат преследвани за нарушаване на строгите правила за докладване на дейността си, пише Bloomberg.

Русия също така обяви над 200 чуждестранни организации, включително Йейлския университет, Амнести Интернешънъл, Британския съвет и Фондацията за борба със СПИН на Елтън Джон, за „нежелани“, принуждавайки ги да прекратят дейността си в страната.

Законите срещу „екстремизма“ и „дискредитирането“ на руската армия са насочени към всичко - от мирно политическо изразяване до публикации в социалните медии.

Драматургът Светлана Петрийчук и режисьорката Евгения Беркович бяха осъдени за „оправдаване на тероризма“ и излежаха шест години затвор през 2024 г. за пиеса, която изследва историите на руски жени, примамени от вербовчици на ИДИЛ. Драмата спечели две награди „Златна маска“, най-престижната театрална награда в Русия, две години по-рано.

Близо 3000 души са били преследвани по политически причини миналата година, а над 1400 са били в затвора, което е с 25% повече спрямо 2023 г., според доклад на мониторинговата група OVD-Info.

Свързано с Кремъл ведомство наблюдава идеологическия конформизъм в културната сфера. Артисти, които критикуват войната, са в черен списък и губят достъп до места за провеждане на събития, освен ако публично не се откажат от мнението си.

Книги на писатели, напуснали Русия и се противопоставили на войната, първоначално се продавали, опаковани в обикновена хартия и скрити на незабележими рафтове, само за да изчезнат напълно, след като авторите им били обявени за екстремисти.

Под натиск от службите за сигурност, издателите са изтеглили и унищожили книги, счетени за „неоторизирани“. Образувани са наказателни дела срещу служители на едно от най-големите издателства в страната за „вербуване за екстремистка дейност“. Това може да означава всичко - от антивоенна литература до книги, които споменават ЛГБТ теми.

„Съществува „форма на самоцензура“, каза базираният в Москва политолог Андрей Колесников. „Съвременните руски власти са отишли по-далеч от съветските. Тогава цензурата е била предимно превантивна. Сега те вкарват хората в затвора със задна дата.“

Бившият руски министър на културата Михаил Швыдкой пледира за връщане към цензурата от съветски тип от „хиляди просветени служители на държавата“ в статия от 1 юли в официалния вестник „Российская газета“. „Би било много по-честно да се върнем към цензурата“, пише той.

Миналата седмица Държавната дума гласува за глобяване на хора, които търсят „екстремистки“ материали онлайн, като за първи път насочи вниманието си към потребителите на информация, а не към производителите. Въпреки че Русия вече ограничи достъпа до много популярни платформи за социални медии, някои законодатели поставиха под въпрос как може да се приложи новият закон.

„Предлага се да се наказват престъпленията, свързани с мисълта“, каза Алексей Курини, депутат от комунистическата партия. „Изглежда, че прилагаме най-абсурдните версии на антиутопията.“

Практиката на доносничество от ерата на Сталин също се завърна, тъй като все повече руснаци пишат доноси, обвиняващи съграждани.

Надежда Буянова, 68-годишна московска педиатърка, беше осъдена на пет години и половина през ноември, след като вдовица от войната се оплака, че е критикувала нападението срещу Украйна. Саксофонист от Самара беше осъден на шест години затвор през февруари за публикации, които е написал във Facebook, докато руснак, който е помагал на украински бежанци, беше осъден на 22 години за държавна измяна и подпомагане на тероризма от военен съд в Белгород миналия месец.

Руските съдилища са разгледали 694 наказателни дела за държавна измяна и шпионаж, в които са замесени 756 души, от началото на войната, според Кирил Порубец, анализатор в правния надзорен орган „Първо управление“.