Как изкуственият интелект може да съсипе лятната ви ваканция?

По време на скорошно пътуване до Тайван помолих ChatGPT за препоръка къде наблизо правят най-добрите говежди нудъли – със съвсем конкретното условие заведението да приема кредитни карти, защото ми свършваше местната валута, пише Катрин Торбек, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria.

Чатботът веднага посочи място на няколко минути пеша, където сервираха едни от най-вкусните, буквално топящи се в устата говежди сухожилия, които съм опитвала. Бях доволна, че съм единственият чужденец в непретенциозното заведение без климатик, обитавано от едра, оранжева котка, дремеща под металните столчета. След като се наядох обаче, изпаднах в паника: нетърпеливата жена зад щанда остави настрана правенето на кнедли, за да ми обясни на развален английски, че се плаща само в брой. Дори бързо търсене в Google за това капанчe щеше да ме спаси и се почувствах глупаво, че се доверих сляпо на резултатите от AI.

След разговори с други пътешественици осъзнах, че съм извадила късмет, че ресторантът изобщо съществува: чух истории как инструменти с AI пращат объркани туристи на закрити или дори несъществуващи места. Въпреки това бях впечатлена колко полезен бе чатботът, докато обикалях чужд град: използвах го не само за откриване на места за хранене, но и за превод на менюта и табели, както и за разговори с местни хора чрез гласов режим. Чувствах го като върховната хитринка за пътувания в Азия.

Обратно у дома в Токио – където евтината йена прави Япония топ дестинация за световните туристи – реших да подложа различни платформи с AI на тест. Помолих DeepSeek, ChatGPT и инструмента Manus да създадат маршрути за човек, който посещава града или Япония за първи път. Резултатите бяха впечатляващи и изключително натоварени, но включваха предимно същите туристически места, които излизат най-отгоре в сайтове като TripAdvisor.

Някои препоръки бяха и леко остарели; ChatGPT ме посъветва да отседна в традиционна гостилница, която е затворена повече от година. Дори когато попитах за по-нетипични места, ботът извади квартали, които нарочно избягвам в пиковите часове – например Шимокитазава – заради тълпите туристи.

Получените отговори са логични, тъй като тези инструменти представляват амалгама от данни, „изстъргани“ от интернет. Наистина спестяват на пътешествениците стъпката да преглеждат стотици сайтове и сами да си сглобяват маршрут. Но разчитането на тази технология крие риск от още по‑голяма хомогенизация на пътуванията.

Вече в туристическите горещи точки технологичната индустрия е обвинявана, че създава „обратни връзки“, които тласкат посетителите към едни и същи дестинации — с победители и губещи, избрани от могъщ алгоритъм. Тъй като системите за AI се обучават предимно върху текстове на английски, местни „скрити съкровища“ лесно могат да се изплъзнат от обучителните данни. Не мога да си представя, че покойният Антъни Бурдейн е ядял фо̀ на ниско пластмасово столче на място из Виетнам, което изобщо е имало уебсайт.

Не само AI е виновен, макар че увеличава мащаба на проблема. Още преди възхода на тези инструменти социалните медии вече променяха пътуванията в Азия — понякога в причудливи посоки. В моя квартал има един железопътен прелез, който инфлуенсър показа в китайската платформа Xiaohongshu, и сега постоянно е пълен с хора, снимащи фотосесии. Едно от любимите ми места за къпане край града неочаквано стана вайръл в TikTok миналото лято и бе шокиращо да видя колко претъпкани се оказаха бреговете на реката с чужденци. Миналата година едно градче близо до Фуджи попадна в международните новини, след като временно издигна бариера, за да блокира гледката към емблематичния връх, когато туристите го бяха окупирали — при това зад… квартален супермаркет.

Разбира се, това не се ограничава до Азия. С разрастването на приложенията за AI все повече хора ги използват, за да планират ваканции — от Барселона до Ню Орлиънс. Вместо само съвети за местни обичаи, форумите за пътувания станаха популярни и за споделяне на хитри „промптове“, с които генеративните инструменти създават по‑персонализирани маршрути. Все пак в данните, на които са обучени, има присъщи ограничения. Може би не е зле понякога да приберем телефона и просто да попитаме местен жител за любимите му места.

В крайна сметка AI може да разбива езикови и културни бариери по начини, немислими допреди десетилетие. Това е нещо добро и удобството е безспорно. Но е важно да помним, че най‑прекрасните моменти от пътуването никога не могат да бъдат оптимизирани от машина.

Катрин Торбек е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ технологиите в Азия. Преди това е била технологичен репортер в CNN и ABC News.