Ще предаде ли Америка отново кюрдите?

Доналд Тръмп иска да въоръжи иранските кюрди и да ги подтикне да се борят срещу мюсюлманските духовници. Неговите служители вече са разговаряли с висшите им лидери, а ЦРУ според информациите работи с кюрдските сили за подготовка на наземна офанзива от Ирак. Израел също работи зад кулисите с кюрдските милиции с цел да ги използва като свои войници. Какво може да се обърка?

Отговорът е – всичко. Кървава гражданска война в Иран би била достатъчно лошо. Но ако бунтът се разпространи сред големите кюрдски популации в Турция, Сирия и Ирак, размириците ще станат регионални.

Брилянтната идея да се използват кюрдите като местна пета колона за атака срещу режими, които Вашингтон иска да свали, не е нова. През последните 75 години кюрдите са въставали, с насърчаването на САЩ, поне осем пъти. И все пак всеки път са били предадени, използвани като пешки за постигане на по-широките външнополитически цели на Вашингтон.

През 1991 г. американският президент Джордж Х. У. Буш изтласка нахлуващите сили на Саддам от Кувейт, но се колебаеше да изпрати американски войски в Ирак, за да свали режима му. Вместо това, кюрдите в северната част и арабите от блатата в южната част на Ирак бяха насърчени да въстанат – и бяха брутално избити от силите на Саддам, пише за The Telegraph Оуен Матюс.

По време на американската инвазия в Ирак през 2003 г. кюрдите бяха най-близките местни съюзници на Америка. В Сирия и Ирак кюрдите бяха гръбнакът на подкрепяната от САЩ борба срещу ИДИЛ. Въпреки това нищо от това не доближи кюрдската мечта за независима държава. Кюрдската поговорка, че „нямат други приятели освен планините“, се потвърждаваше мрачно и многократно.

На хартия е очевидно защо един стратег от Вашингтон би повярвал, че потиснатите малцинства в Иран са ахилесовата пета на режима в Техеран. Освен кюрдите в северозападната част, които съставляват около 12% от населението, има и тюркски азери и туркмени, в югоизточната част – араби, в югозападната – белуджи, както и разпръснати християни и малък брой евреи. Като цяло около 40% от гражданите на Иран не са перси.

Има две основни въоръжени кюрдски бунтовнически групи, които са получили обучение от САЩ по време на битката срещу Ислямска държава

и имат опит в атаки срещу силите на Революционната гвардия в Иран. Едната е PJAK, свързана с Кюрдската работническа партия или ПКК. Другата е наскоро обединена група от бунтовници, водена от Партията за свобода на Кюрдистан (PAK).

Може ли тази салата от абревиатури на бунтовнически групи да бъде мобилизирана като американски прокси сили на място? Дни след започването на въздушните удари срещу Техеран, Тръмп е разговарял лично с Мустафа Хиджри, председател на Демократичната партия на ирански Кюрдистан, чиито лагери в Ирак иранците току-що бяха ударили с дронове.

Но силите на Хиджри са далеч по-малобройни и по-слабо въоръжени от своите съперници в далеч по-мощната PJAK. Тръмп обаче не разговаря с тях, защото PJAK е определена като терористична организация от САЩ от 2009 г. поради пряката си връзка с ПКК, която води 30-годишна въоръжена борба срещу турската държава.

Американската подкрепа за PJAK би предизвикала незабавно гняв и може би дори военна интервенция от страна на Турция, мощна членка на НАТО, която през последните години окупира части от съседна Сирия, за да попречи на кюрдските амбиции.

Иранската опозиция също не е особено ентусиазирана от кюрдското въстание. Изгнаният престолонаследник Реза Пахлави наскоро осъди новата кюрдска коалиция като „сепаратисти“, които „са отправили неоснователни и презрителни твърдения срещу териториалната цялост и националното единство на Иран“.

Страховете на Пахлави от разпадане на Иран не са просто фантазия. За разлика от раздробената и предимно базирана в чужбина иранска опозиция, кюрдската съпротива разполага с впечатляваща подземна мрежа на място. През януари те организираха обща стачка, която се проведе в 39 града и селища в ирански Кюрдистан.