Границата на Млечния път се оказа по-близо до Земята, отколкото се предполагаше

Международен екип от астрономи определи границата на зоната на звездообразуване в Млечния път и тя се оказва по-близо до Земята, отколкото се смяташе досега, съобщава "Мейл онлайн".

От нашата позиция в едно от спиралните рамена на галактиката определянето на нейните граници отдавна е предизвикателство. Млечният път не завършва рязко, а постепенно „избледнява“, което затруднява точното очертаване на края му. Затова учените се фокусират върху границата на активното звездообразуване – зоната, където все още се раждат нови звезди.

Новите данни показват, че тази граница се намира на около 35 000–40 000 светлинни години от централната черна дупка. Това означава, че Земята е на приблизително 13 300 светлинни години от периферията – значително по-близо до нея, отколкото до галактическото ядро.

Водещият автор Карл Фитени, бивш докторант в Университета на Малта, обяснява, че галактиката расте „отвътре навън“. Звездообразуването започва в плътните централни области и постепенно се разширява към периферията в продължение на милиарди години. Така звездите стават по-млади с увеличаване на разстоянието от центъра – но само до определен момент.

След това тенденцията се обръща. Възрастта на звездите образува характерна U-образна крива – първо намалява, а после отново се увеличава. Именно най-младите звезди отбелязват външната граница на диска на звездообразуване.

За да я определят, учените анализират възрастта на около 100 000 звезди. Те установяват, че възрастта намалява до дистанция от 35 000–40 000 светлинни години от центъра, след което отново започва да нараства. Симулации потвърждават, че именно в тази зона звездообразуването рязко спада, което я определя като ефективния „край“ на галактиката.

Въпреки това звезди съществуват и далеч отвъд тази граница – някои на разстояние до един милион светлинни години. Те обаче не са се образували там, а са мигрирали постепенно навън в резултат на гравитационни взаимодействия със спиралните ръкави.

„Звездообразуването ефективно спира отвъд тази граница“, отбелязва Фитени. „Звездите, които виждаме по-далеч, са се придвижили дотам с течение на времето.“

Определянето на тази граница е ключово за астрономията. Вътрешната зона на активно звездообразуване функционира съвсем различно от външния диск – подобно на оживен градски център спрямо тихите предградия. Точната ѝ локализация помага да се проследи развитието на Млечния път през неговата 13-милиардна история и да се разбере какво ограничава растежа му.

Освен това тези резултати дават важна база за сравнение с други галактики и за усъвършенстване на моделите за тяхното формиране и еволюция.
(БТА)