“Бергенска група“ разделя НАТО? САЩ търсят нов модел за отбраната на Европа

Преговорите между зам.-министъра на отбраната на САЩ Елбридж Колби и представители на пет европейски държави породиха опасения сред експерти от НАТО. Те предупреждават, че този формат крие риск от разединение в алианса, докато Вашингтон настоява Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана.

Форматът, известен като "Бергенска група“ (название, произлизащо от първата среща на участниците, състояла се миналата година в Норвегия), обединява Швеция, Финландия, Полша, Германия и Нидерландия. Обединеното кралство, Франция и балтийските държави не бяха поканени, предава Euronews.

"В крайна сметка това е изключително вредно за съюз, който разчита на колективни действия. Очевидно става дума за това, че САЩ си имат фаворити“, заяви Фабрис Потие, изпълнителен директор на консултантската компания за геополитика Rasmussen Global.

Бъдещето на НАТО

Групата беше създадена, за да обсъжда бъдещето на НАТО в момент, когато алиансът се насочва към т.нар. "НАТО 3.0“, модел, разработен от САЩ, при който Европа поема водещата роля в конвенционалната отбрана на континента.

Това също така включва ограничаване на традиционната роля на САЩ и изтегляне на ключови способности, включително бомбардировачи, подводници и личен състав, които страната предоставя на Алианса.

Междувременно НАТО омаловажава значението на тази отделна подгрупа, ръководена от САЩ.

"Не е необичайно групи съюзници да се срещат в по-тесен състав“, заяви представител на НАТО пред Euronews.

Концепцията "НАТО 3.0“ предвижда САЩ да се оттеглят от традиционната си роля на основен гарант за отбраната в Европа, като изтеглят способности като бомбардировачи, подводници и личен състав, предоставяни досега на Алианса.

Макар официални лица да определят разговорите като рутинни, други твърдят, че тази договореност ще раздели членовете на категории "добри“ и "лоши“ европейци, като същевременно ще засили влиянието на Вашингтон в рамките на Алианса.

Потие призна, че по-малките групи могат да генерират нови идеи в организациите, например чрез публикуването на т.нар. "неофициални документи“ (non-papers), но отбеляза, че Вашингтон е избрал страните от групата "Берген“, тъй като те отговарят на важни критерии в сферата на отбраната.

"Инициативите често произлизат от по-малки групи. Тези страни осигуряват определена "желана маса“ от сили - сухопътни, военновъздушни и военноморски“, каза той.

Потие, бивш директор по планирането на политиките, отбеляза, че разделянето на части от Алианса на подгрупи поражда опасения, че САЩ може да са по-склонни да защитят един съюзник за сметка на друг.

Изключването на балтийските държави

Отсъствието на балтийските държави е особено забележително. Те са сред страните в НАТО, отделящи най-голям дял от БВП за отбрана и се намират на предната линия на алианса спрямо Русия. Регионът е подложен на многократни хибридни атаки, включително навлизане на дронове, палежи и саботажи.

Изключването им последва посещението на Колби в централата на НАТО в Брюксел през август, когато според източници от Алианса, той е призовал балтийските представители да възприемат по-малко конфронтационен тон по отношение на руската агресия.

Един от източниците посочи, че US зам.-министър се е позовал на подновените усилия на САЩ за прекратяване на войната в Украйна като причина да се смекчи говоренето за състояние на "война“ с Русия.

Вашингтон също така е поканил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями през декември, която ще се проведе в голф комплекс, собственост на Тръмп.

"Вероятно това е първият случай след разширяването на НАТО, в който се наблюдава разминаване между САЩ и балтийските държави. Знаем, че настоящата администрация на САЩ е далеч по-малко обезпокоена от руската агресия“, коментира Потие.

Ситуацията за балтийските държави остава напрегната поради продължаващите враждебни действия, включващи дронове и други елементи на "война в сянка“. Правителството, военните и цивилното население са в състояние на постоянна готовност.

В събота летището във Вилнюс беше принудено да преустанови работа за около час, което наложи вдигането на два изтребителя на НАТО в отговор на предполагаемо навлизане на дрон откъм Беларус.