НАТО 3.О: САЩ се отдръпва, а Европа поема по-голяма отговорност за отбраната си

Още преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом Вашингтон беше заявил намерението си да пренасочи ресурси далеч от Европа, но през последната година и половина този процес се ускори.

Втората администрация на Тръмп често обявяваше изтегляне на войски и съкращаване на ключови военни способности, предоставяни на Алианса, а самият Тръмп многократно е омаловажавал НАТО, наричайки го "хартиен тигър“ и дори стигна до там да заплашва напълно да изтегли САЩ от алианса.

За да запълнят празнотите, възникващи вследствие на продължаващото съкращаване на американското присъствие, Европа и Канада значително увеличиха основните си разходи за отбрана, като се споразумяха да отделят 5% от БВП за тази цел до 2035 г.

Известна като НАТО 3.0, тази инициатива на практика представлява изпълнение на плана на Вашингтон за съществено намаляване на военния му принос към отбраната на Европа в рамките на НАТО. Докато САЩ се оттеглят от континента, Европа ще трябва да поеме по-голяма отговорност и да се опита да запълни появилите се празноти.

Важно е да се отбележи, че концепцията НАТО 3.0 е разработена в САЩ - конкретно от зам.-министъра на отбраната Елбридж Колби, който отдавна настоява за цялостна промяна в политиката на САЩ спрямо Европа, пише Euronews.

Критики към алианса

Критиците твърдят, че НАТО 3.0 на практика означава отслабване на ангажимента на Вашингтон към европейската сигурност и представлява фундаментално отклонение от основополагащата идея, че сигурността на Европа е равнозначна на сигурността на САЩ.

Колби все пак признава, че САЩ трябва да запазят присъствието си в Европа, а членството на страната в НАТО продължава да се ползва с двупартийна подкрепа в Конгреса. Въпреки това САЩ вече изтеглиха ключови способности и сили, необходими за възпиране на бъдещи нападения срещу територията на НАТО, и то в момент, когато руската агресия в Украйна продължава с пълна сила, а съюзниците са изправени пред чести нахлувания на дронове и хибридни атаки.

"Времената се промениха. Пренареждаме приоритетите си, като поставяме на първо място отбраната на собствената си страна и защитата на интересите ни в нашето полукълбо“, заяви Колби пред министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел през февруари. 

Докато страните от НАТО се опитват да се справят с променените стратегически виждания на Вашингтон и с несигурното бъдеще, което те носят, често проявяваното от администрацията враждебно отношение към Европа не вдъхва увереност, че НАТО 3.0 наистина цели създаването на по-интегриран и единен съюз.

Още със завръщането му в Белия дом отношенията между Тръмп и съюзниците му започнаха да се влошават. Продължаващото настояване на президента, че иска да "придобие“ Гренландия сериозно подкопа доверието на Европа към Вашингтон, и то може би безвъзвратно.

През юни американският министър на отбраната Пийт Хегсет разкритикува остро съюзниците си заради "позорната“ им реакция спрямо конфликта с Иран, като нарече партньорите на страната си "гратисчии“. По време на обръщение към колегите си министри на отбраната в централата на НАТО през юни, Хегсет обяви преразглеждане на присъствието на американски войски в Европа с цел намаляване на числеността им.

Какво мисли Рюте?

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства концепцията НАТО 3.0 като стъпка към укрепване на Алианса, като отдаде дължимото на Тръмп за това, че най-накрая е принудил европейските държави да поемат повече отговорност за собствената си отбрана: увеличението на разходите от страна на европейските държави и Канада през последното десетилетие се е натрупало в сума, която Рюте нарече "трилиона на Тръмп“.

Мартин О'Донъл, ръководител на отдел "Връзки с обществеността“ във Върховното главно командване на съюзните сили в Европа (SHAPE), също приветства решението на Хегсет за преразглеждане на силите. Той заяви пред Euronews, че това позволява на НАТО "да планира по-добре и по-реалистично на какви сили от САЩ може да се разчита в случай, че например избухне война в Тихоокеанския регион“.

Новият ред

"Това наистина прилича на опит да се сложи червило на прасе“, заяви пред Euronews бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер, като отбеляза, че администрацията на Тръмп "дава сигнал, че сигурността на Европа вече не е от значение за сигурността на Съединените щати“.

"В основата си съюзите се градят върху споделено възприятие за заплахата и върху идеята, че сигурността на всички членове е неделима, а Доналд Тръмп и неговата администрация се отказаха и от двете идеи“, добави Даалдер.

"САЩ вече не възприемат Русия като заплаха, която е от значение за Съединените щати“, посочи Даалдер.

Иън Бжежински, бивш зам.-помощник-секретар по отбраната, отговарящ за политиката спрямо Европа и НАТО, е съгласен, че втората администрация на Тръмп в крайна сметка не разглежда Европа като жизненоважен интерес и поради това се оттегля не само от позицията си на външен гарант за сигурността, но и от досегашната си роля на посредник при вътрешноевропейски конфликти.

"Жизненоважните интереси са неща, за които сте готови да се борите и да умрете, а в тази администрация има мнозина, които не гледат на Европа със същия интерес, както преди“, заяви Бжежински пред Euronews в интервю от дома си във Вашингтон.

"Стратегията за национална сигурност и Стратегията за национална отбрана на администрацията отразяват отказ от статуквото, установено след Студената война. Аз съм скептичен към концепцията НАТО 3.0“, каза той.

Оттегляйки се от сферата на европейската сигурност, Белият дом същевременно се отказва от външнополитическия подход на "пренесена напред отбрана“ (defence-forward), характерен за епохата на Студената война - стратегия, при която САЩ инвестират в надеждно възпиране отвъд границите си, за да предотвратят разпространението на агресия към Америка.

Бжежински също така предупреди, че без ангажираното участие на САЩ в ролята на посредник, напрежението между европейските държави може да се възобнови.

"Тревожа се за състоянието на Европа без лидерството на САЩ. Нека си признаем: преди НАТО и позитивната намеса на САЩ на континента, Европа се раздираше от конфликти, довели до две световни войни", каза още дипломатът.