280 000 изчезнали и хиляди семейства без отговор: невидимата трагедия на войната Русия-Украйна

Най-малко 280 000 души са в неизвестност заради войната между Русия и Украйна, сочи обширният списък, поддържан от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК). Списъкът включва както украинци, така и руснаци, без разграничение, а реалната бройка вероятно е по-висока, тъй като отчита само запитванията, регистрирани от организацията. По-голямата част от изчезналите са войници. Въпреки че мнозина вероятно са загинали, някои родители и съпруги все още слагат прибори за тях на трапезата – срещу празен стол – и оставят стаите им непокътнати, в случай че внезапно се завърнат у дома. Те носят болка, която психолозите наричат ​​"неопределена загуба" (ambiguous loss), пише испанският El Pais.

"Дълго време нямаше никакви вести за него. По-късно мъже от полка му разказаха, че експлозия го е разкъсала на парчета. Приятелката ми не искаше да го приеме; майчиното сърце отказваше да повярва. Той беше нейният син; всичко е можело да се случи сред онзи дим", разказва пред изданието възрастна жена, която по време на предизборно събитие на руската партия "Яблоко" е настояла за повече подкрепа за семействата на изчезналите в конфликта."Беше се оженил наскоро. Беше младеж с труден характер, но в живота на семейството му се беше появил истински ангел. Накрая приятелката ми прие, че синът ѝ е загинал разкъсан от експлозия, а онзи ангел – младата му съпруга – трябваше да обикаля различни институции, за да уреди документите", споделя с тъга жената, която пожелава да остане анонимна от страх пред властите.

През пролетта украинският упълномощен представител по въпросите на изчезналите лица при специални обстоятелства оцени броя на изчезналите си граждани, включително военни и цивилни – на 90 000 души. Руското правителство не предоставя данни за собствените си граждани.

Близките посещават офисите на МКЧК в Москва всеки ден, търсейки своите любими хора. Тъгата е изписана по лицата им.

"За съжаление, броят на изчезналите лица расте с всеки изминал месец", казва Вилхелм Оде – ръководител на групата на МКЧК за защита и възстановяване на семейните връзки в Русия – по време на среща в офиса си през септември. "И всичко, което остава за близките, е отсъствието на любимия човек", добавя той.

Неясна загуба

Това е явлението, известно като "неясна загуба" (ambiguous loss) – термин, въведен от изследователката Полин Бос през 70-те години на миналия век.

"Налага им се да живеят сред тишина, без каквато и да е реална опора, за да приемат – или да не приемат – смъртта. Те таят надежда, че човекът е жив, но същевременно виждат, че не е, тъй като го няма тук. Да си жив означава и да присъстваш – да имаш глас, – а те трябва да живеят с тишината. Това създава изключително трудни ситуации за семействата", отбелязва с тъга Оде.

Служител на МКЧК току-що се е срещнал с родители. Изчезналият войник е бил "много млад". Ситуацията им е един от най-често срещаните случаи:

"Те търсят сина си от 2023 г. Смъртта му не е потвърдена и те отказват да се предадат. Вярват, че щом не са получили тялото, той не е мъртъв; може би се укрива. Дошли са от много отдалечен район на Русия. След толкова време вече не плачат; просто кимат с онзи тъжен поглед в очите."

Някои семейства остават потънали в самота.

 "Разговарях с един дядо, който търси внука си от две години", разказва друга служителка. "Той е на около деветдесет години и живее сам. Казва ми, че се събужда и вижда как вещите на внука му все още стоят там. Дрехите му, одеколонът му – всичко е непокътнато", продължава тя.

"Не усещам, че е мъртъв; чувствам, че е жив" – това е поредната фраза, която някои родители повтарят, за да отрекат реалността.  Например, една жена спомена за своя приятелка, на която ѝ се присънило, че синът ѝ е в морето, докато друга се позова на телепатични преживявания – един от похватите, използвани от измамници.

"Обажданията са непрестанни; телефонът не спира да звъни", отбелязва Люсил Марбо, ръководител "Комуникации" в делегацията на Международния червен кръст в Москва. "Работата ни се ръководи от принципа да не създаваме фалшиви надежди у семействата. Никога не обещаваме, че ще открием човека. Това прави работата ни по-трудна, но водещият ни принцип винаги са семействата – да не им причиняваме повече болка от тази, която вече изпитват."

Въпреки това, дори най-малкият детайл може отново да разпали надеждата. 

Семейните конфликти правят изчезването още по-болезнено.  

Майката възприема съпругата като предателка, вярвайки, че тя се е интересувала единствено от парите, но жената просто е приела смъртта. В това няма нищо лошо; тя е продължила напред, но майката не може – защото е негова майка, отбелязва друг служител.

Рана за бъдещите поколения

Международният червен кръст никога не съобщава на близките за смъртни случаи; това е отговорност на властите. Ролята на офисите в Украйна и Русия е да събират запитвания от семействата и да ги съпоставят с информацията, налична и от двете страни.

"Предвид факта, че става въпрос за международен въоръжен конфликт, е ясно, че комуникацията между двете страни не е лесна. Именно тук ролята на МКЧК като неутрален посредник се оказва от решаващо значение", отбелязва Оде.

От началото на инвазията в Украйна през 2022 г. организацията е успяла да информира едва 18 400 семейства, че техните близки – било то цивилни или военни – са живи. Съобщенията, свързани с военнопленници, служат като жизненоважно "доказателство за живот". МКЧК е съдействал за обмена на приблизително 38 400 лични съобщения. Същевременно Руският червен кръст – организация, напълно независима от МКЧК – предлага психологическа подкрепа на семействата чрез голям център за помощ. В някои случаи руските семейства могат да получат обезщетение в размер до 14 милиона рубли – повече от 140 000 евро. Тази сума включва федерално плащане от пет милиона рубли, както и регионални бонуси, военна застраховка и други социални придобивки. Идентифицирането на телата е отговорност на близките на загиналите, макар че издирването и прибирането на останките невинаги е възможно. Болката от трагедията може да продължи с десетилетия.