Мицкоски за България: Няма омраза, свързват съседството, историята и бъдещето

Няма да градим бъдещето върху омраза. Няма да превръщаме различията във враждебност. Няма да позволим миналото да бъде пречка за сътрудничеството. 

Това каза днес премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски, предаде БГНЕС.

"Ние искаме да бъдем третирани със същото уважение, с което ние се отнасяме към останалите. И затова искам ясно да заявя: Няма да градим бъдещето върху омраза. Няма да превръщаме различията във враждебност. Няма да позволим миналото да бъде пречка за сътрудничеството. Но няма и да се откажем от собственото си достойнство. Защото истинското приятелство не изисква отказ от самия себе си. Истинското приятелство се основава на взаимно уважение. И истинското европейско бъдеще трябва да бъде бъдеще, в което държавата ще влезе с изправена глава. Не с чувство за поражение. А с чувство за принадлежност", каза Мицкоски.

"Нашата цел е европейско бъдеще. Но и държава, която е уверена в себе си, в своята история и в своето бъдеще. Достойнството не е предмет на преговори. Искаме европейско бъдеще, силни съюзи и приятелства, но с изправена глава. Македонската идентичност, език и история са нашето многовековно наследство, нашата гордост и нашето задължение към бъдещите поколения", каза още Мицкоски в град Куманово и призова за „единство в десетилетието, което идва и, което ще бъде време на големи промени".

По отношение на, както се изрази на "открития въпрос с източния съсед" той заяви следното:

"С него ни свързват съседството, историята и бъдещето в този регион. За миналото може да имаме различия, но за бъдещето трябва да имаме обща отговорност. Да изградим отношения, в които никой няма да отрича другия, за да потвърди себе си. Нашият език, не е пречка за нашето европейско бъдеще, той е част от европейското културно богатство. Идентичността ни не е проблем, който трябва да се реши, а достойнство, което трябва да се уважава. Не искаме Европа да избира между тях и нас, а европейските принципи да са  еднакво валидни за всички“, каза още той.

Мицкоски участва в честванията по повод на "Деня на въстанието" - 11 октомври 1941. Тогава малка група комунистически партизани нападат полицейски управления в Прилеп и Куманово. В тях няма нито масовост, нито пък въстание, но от времето на югославската историография в Скопие тази дата е посочена като въстание. 

По отношение на евроинтеграцията на Северна Македония четвърта година правителствата в Скопие отказват да изпълнят преговорната рамка за започване на преговори за членство в ЕС. Това е многократно подчертавано от всички европейски лидери, включително от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, председателя на ЕС Антониу Коща, еврокомисаря по разширяване Марта Кос.

През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него. Първият бе подписан от външните министри на двете държави Никола Димитров и Екатерина Захариева.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на "македонско малцинство" в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.