Кремъл със свой разказ за трагедията в Мариупол през 2022 г.

Това беше най-тежкият акт на насилие сред поредицата от зверства, белязали продължителната и кървава руска обсада на Мариупол през първите месеци на пълномащабната война в Украйна. На 16 март 2022 г. експлозия разруши сградата на Областния академичен драматичен театър (построена през съветско време), убивайки стотици цивилни, потърсили убежище там. Оцелели, журналисти и анализатори, проучили разрушенията, стигнаха до заключението, че взривът е причинен от руски въздушен уда, пише NYT. Сега нов руски филм, представящ се за документален, се опитва да пренапише тази история. Той твърди, че представя доказателства в подкрепа на дългогодишната теза на Русия, че Украйна стои зад бомбардировката. Украински официални лица отхвърлиха филма като пропаганда, определяйки го като част от системна руска кампания за изопачаване на събитията и отричане на руските военни престъпления.

Филмът, озаглавен "Свидетели" (Witnesses), е заснет на сцената на възстановения театър в Мариупол – град, който остава под руски контрол. В него се вижда как Виторио Никола Ранджелони, италиански журналист със симпатии към Кремъл, разговаря с няколко души, твърдящи, че са оцелели след бомбардировката. Те настояват, че украинските военни са разрушили театъра при диверсионна атака, целяща да дискредитира Русия.

"За съжаление, освен нас, никой друг няма да говори за това", казва във филма Дария В. Морозова, комисар по правата на човека в контролираната от Русия част на Донецка област в Украйна. Ранджелони мрачно кима в знак на съгласие с твърденията на Морозова.

Студиото Bumblebee, отговорно за разпространението на документалния филм онлайн, не беше открито за коментар. Каналите му в социалните мрежи излъчват постоянен поток от прокремълско съдържание, голяма част от което е насочено към ревизионистично представяне на историята на руските действия в Украйна. Филмът „Свидетели“ (Witnesses) е събрал над 600 000 гледания и е популяризиран от руски военни блогъри. За украинците продължилата месеци обсада на Мариупол от страна на Москва през 2022 г. и последвалата окупация на града са трагични символи както на съпротивата на цивилното население, така и на руския стремеж да се заличи украинската култура в завзетите територии.

Театърът в Мариупол привлече световното внимание,

след като руските сили го атакуваха, въпреки че хората, търсещи убежище вътре, бяха изписали с бяла боя думата "деца" на земята отвън. Продължаващият с години процес на възстановяване след разрушаването на театъра е част от руската кампания Мариупол да се превърне във витрина на "новите територии" – терминът, използван от Кремъл за окупираните части на Украйна. За поддръжниците на Кремъл театърът олицетворява възстановеното руско превъзходство в град, в който дълго време са съществували разделени лоялности поради близостта му до Русия. Чрез реконструкцията Русия се надява да заличи спомена за безпощадните бомбардировки над града през 2022 г., отнели живота на хиляди украинци.

"Зад цялото това симулирано "възстановяване" се крият зверствата на руските окупатори", написа в социалните мрежи градският съвет на Мариупол (действащ в изгнание от друга част на Украйна) по повод церемонията по повторното откриване на театъра през декември 2025 г.

Джеймс Верини, чиято нова книга "Театърът" (The Theater) прецизно възстановява събитията около атаката, пише, че тя „може да се окаже най-тежкият акт на масово убийство на цивилни“, извършен от Русия по време на войната. Според разследване на агенция АП са загинали около 600 души. Броят на децата, станали жертви, не е установен. В интервю г-н Верини, който е писал за войната в Украйна за списанието на The New York Times Magazine, заяви, че никой от многобройните оцелели, с които е разговарял, не е видял нищо, което да подсказва за някаква измама от страна на Украйна.

Опитът да се осигури прикритие за случилото се в театъра би могъл да бъде полезен при евентуално търсене на отговорност след края на войната, отбеляза д-р Макглин. Новият филм е част от мащабен стремеж към преразглеждане на историята с цел да се разпали националната гордост и да се прикрият неприглядни аспекти от миналото на Русия. Путин например организира системна реабилитация на съветския диктатор Йосиф Сталин. Фактът, че Сталин подписва пагубен пакт с нацистка Германия въпреки ясните доказателства за предстоящо нахлуване от страна на Хитлер, днес се разглежда – поне официално – като акт на дипломатическа необходимост. Натрупаният ефект от тази ревизионистична кампания създава образа на Русия като герой, който постоянно е жертва на тормоз от страна на войнствения Запад, чиято марионетка е Украйна. Сред градовете, превзети от руските сили след пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г., Мариупол е най-големият, който Москва все още контролира. Украинските защитници успяват да удържат позициите си в продължение на 86 дни, преди накрая да се предадат в металургичен комбинат, построен още по времето на Сталин. С овладяването на Мариупол Русия си осигурява ключов маршрут към Кримския полуостров, който е анексирала от Украйна през 2014 г.

Обсадата от 2022 г. е ярко пресъздадена във филма "20 дни в Мариупол", който печели награда "Оскар" за най-добър документален филм през 2024 г. С потресаващи подробности лентата показва как Русия подлага на безразборни артилерийски и въздушни удари болници и жилищни блокове. В една от сцените лекар отвежда екипа на филма, за да им покаже тялото на новородено, положено в мазе, превърнато в морга. Разказът в "20 дни в Мариупол" приключва на 15 март, когато авторите на филма напускат града по хуманитарен коридор. Театърът е бомбардиран на следващата сутрин.

"Свидетели" е само поредният филм от цяла поредица проруски продукции, посветени на Мариупол, отбелязва д-р Макглин. Сред тях са "Мариупол – руски град" (2022 г.), "Мариупол: Завръщане у дома" (2023 г.), „На ръба на бездната“ (2024 г.) и ЮМариупол: Три години свобода" (2025 г.).

Целта на тези творби е да въздействат върху патриотичните чувства на руснаците. Те правят препратки към героични епизоди от Втората световна война, докато описват битката за металургичния комбинат "Азовстал" в Мариупол – място, някога окупирано от германски нашественици – и представят Запада като сила, решена да отслаби Русия на всяка цена.

Хрушчова е правнучка на Никита С. Хрушчов – съветския лидер, който през 1954 г. прехвърля Крим на Украйна. Този негов ход води до непредвидени последици 60 години по-късно, когато Русия си връща полуострова. Съединените щати осъждат нахлуването, но не се противопоставят с военна сила. Европа също не предприема подобни действия.

Руският президент Владимир В. Путин дава ясно да се разбере, че е воден от дълбоко чувство за онеправданост и че връщането на Крим е само началото на един по-мащабен проект.

За да оправдае пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., г-н Путин твърди, че украинската армия е пълна със симпатизанти на нацизма. Тези обвинения са насочени най-вече към полка „Азов“ – ултранационалистическо формирование, което през 2014 г. е включено в състава на Националната гвардия на Украйна.

Членовете на полка, известни като „азовци“, изиграват важна роля в отбраната на Мариупол през 2022 г. Във филма „Свидетели“ (Witnesses) те са посочени като виновници за взрива в театъра. Няколко души, интервюирани във филма, твърдят, че са видели войници, свързани с полка „Азов“, да поставят сандъци с експлозиви под сцената на театъра.

Западни изследователи опровергаха твърденията на Русия. „Нямаше кратер, което означава, че използваното оръжие се е взривило някъде между покрива и пода“, посочва в имейл Гарет Колет – бивш главен експерт по обезвреждане на взривни устройства към Министерството на отбраната на Обединеното кралство, който е провел задълбочено разследване на разрушаването на театъра.

Щетите, допълва д-р Колет, са „характерни за голям авиационен боеприпас, за който е известно, че се използва от Руската федерация“. В доклад на „Амнести интернешънъл“ се заключава, че театърът най-вероятно е бил разрушен от две бомби с тегло 1100 паунда (около 500 кг), пуснати от руски изтребител.