Експлозивни дронове срещу самолет за Украйна: Започнала ли е нова руска кампания срещу Европа?

Огромният товарен самолет, използван за превоз на военна помощ за Украйна и паркиран на летище в източна Германия, беше атакуван от дронове, натъпкани с експлозиви, в началото на август. Германските власти твърдят, че те са били пилотирани от агенти на руското военно разузнаване. Един дрон се блъсна в товарния самолет "Антонов", но не експлодира. Друг се сблъска с друг самолет, а трети се взриви в близост до периметъра на летището, посочват властите. Ако атаката беше успешна, както беше планирано, според разследващите, резултатът щеше да бъде хаос и жертви в едно от най-важните летища за въздушен товар в Европа. Американските разузнавателни агенции твърдят, че провалилата се операция на летище "Лайпциг-Хале" това лято е била един от първите изстрели в засилената кампания за саботаж и тайни операции срещу страните от НАТО, наредена директно от руския президент Владимир Путин, според европейски официални лица, запознати с техните заключения, пише WSJ. Русия е засилила кампанията си, след като украинските сили, с европейска подкрепа, до голяма степен са довели руската армия до патова ситуация на земята, нанасяйки ѝ тежки загуби и предотвратявайки значителни териториални придобивки през изминалата година. Киев все по-често нанася удари по цели дълбоко в Русия, включително нефтопреработвателни заводи и складове на най-голямата руска компания за електронна търговия.

Това лято в Москва е нараснало разочарованието

заявиха длъжностните лица, че нито боевете на земята, нито преговорите с Вашингтон карат Украйна да се съгласи на отстъпките, които Путин иска. Съветници на германския канцлер Фридрих Мерц казват, че ако атаката в Лайпциг беше довела до голям брой жертви, те щяха да обмислят да се позоват на клаузата за колективна отбрана на Организацията на Северноатлантическия договор, известна като член 5, която би задължила останалата част от алианса да се мобилизира за защита на Германия. Тази клауза, приложена само веднъж досега, след терористичните атаки от 11 септември 2001 г., задължава членовете на алианса да окажат помощ на съюзник, подложен на въоръжена атака. Реакцията обаче може да варира от дипломатическа подкрепа до военен удар.

След атаката в Лайпциг европейските страни отбелязаха рязко увеличение на т.нар. атаки в "сивата зона". През август подпалвачи нанесоха удари срещу производители на дронове в Естония и Полша. Същия месец словашките власти съобщиха, че са предотвратили планирана атака с подпалване срещу украинска фабрика за дронове в страната. През последните седмици Полша, Литва и България съобщиха за саботажни атаки срещу станции на Starlink. Имаше също така серия от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, близо до водите на страните-членки на НАТО България и Румъния. Европейските лидери публично предупреждават за рисковете и на частно разискват как най-добре да реагират. 

Русия отрича участието си в саботажни операции в Европа 

В отговор на обвиненията на Берлин за атаката срещу летището в Лайпциг Путин заяви в началото на септември:

"Къде са доказателствата?"

Държавният секретар Марко Рубио предупреди по-рано този месец, че ескалацията може да се разпространи в страните от НАТО и "бързо да превърне войната между две държави в много по-широк и далеч по-опасен регионален конфликт".

По-рано този месец президентът Тръмп заяви, че е постигнал споразумение с Путин за доставка на дизелово гориво за пазарите в САЩ и по света с цел облекчаване на цените. Миналата седмица той също така преустанови санкциите, които трябваше да бъдат наложени на Русия съгласно двупартиен законопроект, което предизвика критики от страна на членове на Конгреса. В публикация в социалните медии в неделя Тръмп заяви, че решението му относно Русия е имало за цел да задържи руснаците на масата за преговори и да ги държи извън войната с Иран. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва в края на август в опит да възобнови преговорите и да предупреди Русия да не ескалира атаките си срещу европейските съюзници. След това Ратклиф лично предупреди европейските си колеги от разузнаването и избрани политически лидери, че Москва засилва саботажните операции срещу техните страни, според хора, които са получили предупрежденията.

Тайните атаки на Русия се ръководят от клон на руското военно разузнаване, или ГРУ, според западни официални лица.  Западните разузнавателни служби по-рано идентифицираха Смолянинов като един от командирите, стоящи зад заговор за контрабанда на запалителни устройства в мрежата за пратки на DHL. Разследващите смятат, че операцията в крайна сметка е имала за цел да свали граждански самолети, летящи към Великобритания и Северна Америка. Операцията в Лайпциг е включвала най-малко три дрона, които са били напълнени с военни експлозиви „Семтекс“ и разположени в храсти и под дървета извън периметъра на летището, заявиха разследващите. Оборудвани с германски 5G SIM-карти, дроновете са могли да се управляват дистанционно чрез интернет. Германски служители от киберразузнаването проследиха комуникацията до сървъри, използвани по-рано от ГРУ.

Атаката беше част от по-широка операция за разполагане на агенти, експлозиви и оръжия из цяла Европа с цел да се нанесат удари по цели, подкрепящи Украйна, и да се посее хаос, който би могъл да засили политическата опозиция срещу военната помощ за Киев, според разследващите и представителите на разузнаването.

Разследващите са разкрили мрежи за контрабанда на експлозиви, дронове и оръжия в ЕС, както и скривалища и тайни подземни складове в близост до летища, производители на оръжие и други потенциални цели. Германските разследващи смятат, че наземната логистика на операцията в Лайпциг е била координирана от Олег Левушкин, бивш руски военен офицер, вербуван от ГРУ след осъдителна присъда за престъпление. Левушкин е ръководил няколко беларуски агенти, които са пренасяли взривни вещества през границите, сглобявали са дроновете и са ги разполагали за атаката, според разследващите и представителите на разузнаването.

Мрежата е използвала Сърбия като логистичен център за преместване на модифицирани дронове и взривни устройства към Германия. Semtex с военно качество е бил контрабандиран в запечатани отново консервни кутии, снабдени с детонатори. Добавените стоманени плочи са превърнали устройствата в фрагментационни бомби, предназначени да разпръскват смъртоносни шрапнели, заявиха разследващите.

След това сръбските власти арестуваха седем заподозрени, включително лице с двойно руско-сръбско гражданство, обвинени в принадлежност към организирана група, която е набавяла и съхранявала взривни вещества и дронове, преди да ги изпрати в страни от ЕС, заявиха сръбските прокурори.

Два дни преди атентата в Лайпциг Левушкин и поне един беларуски съучастник са отлетели от Германия за Сърбия, а оттам – за Русия. След неуспешния атентат служител на Кремъл, действащ като таен канал за връзка с германското правителство, се е свързал с колегата си в Берлин, според служители, запознати с разговора. Той предупредил, че Лайпциг няма да бъде последният атентат.