В Арктика се крие “хранилището на Страшния съд“: Последната надежда за световните посеви

Екип на The Times навлиза навътре в Северния полюс, където на оголен планински склон над Лонгиърбиен, най-северния град в света и най-голямото селище на архипелага Свалбард (с нидерландско име Шпицберген, бел. ред.), учени от цял ​​свят се събират при температури под нулата пред бетонния монолит, който служи за защитен от апокалипсис вход към "хранилището на Страшния съд". 

Там навътре са създава своеобразен "Ноев ковчег" от растения, които тихо чакат своя миг, за да спасят света от катастрофа.

Пристигна камион. Стоманена врата се отваря - кутии и пакети преминават от ръка на ръка, за да бъдат внесени в планината.

Какво е генна банка?

Най-бурни овации от страна на учените предизвика пристигането на пратка със семена от Украйна. Първоначално те са били част от колекция семена, изследователите наричат ​​такива сбирки "генни банки“ в Харков. Екип от украински агрономи рискува живота си, за да ги спаси от руските бомбардировки след началото на пълномащабното нахлуване, разпоредено от президента Путин през 2022 г.

Когато руската артилерия започна да обстрелва града, националната генна банка на Украйна се оказа в близост до фронтовата линия. Тя съдържаше над 150 хиляди проби от пшеница, ечемик, слънчоглед и други растения. Някои от сортовете са били култивирани в продължение на векове и не се срещат никъде другаде. Други представляват диви роднини на съвременните земеделски култури. В съвкупността си те са плод на труда на безброй поколения земеделци, събирани и каталогизирани от учени в продължение на 70 години.

"Изглежда, че руските сили са взели обекта на прицел съвсем целенасочено. Ако загубиш колекциите си, губиш наследството си“, отбеляза Фуад Гаси, координатор на Глобалното хранилище за семена в Свалбард.

Спасителната операция се е провела на фона на "непрестанни атаки“, спомня си Шахноза Муминова, ръководител на офиса на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в Украйна. "Усещането беше наистина като за края на света. Съществуваше съвсем реален риск цялата тази колекция да бъде изгубена", добавя Муминова. С международна помощ десетки хиляди проби бяха описани, опаковани и преместени на нови места.

Спешността на ситуацията се дължеше отчасти на факта, че само малка част от националната колекция на Украйна е била дублирана предварително на Свалбад. Постъпленията от този месец са стъпка към гарантирането, че оцеляването на колекцията няма отново да зависи от отчаяна евакуация по време на война.

Вътре в планината геополитическите вражди поне временно отстъпват на заден план. Тук се съхраняват семена от Северна и Южна Корея, както и американски зърнени и бобови култури, събрани в Иран. Израелски семена споделят това убежище с образци, предоставени от палестинска генна банка.

Образците остават запечатани и само техните собственици имат право да ги изтеглят. Надеждата обаче е, че хранилището може да послужи на цялото човечество.
То е замислено като резервно копие, своеобразен "твърд диск“ за множеството регионални генни банки, разпръснати по целия свят, обяснява д-р Щефан Шмиц, ръководител на организацията "Global Crop Trust", която подпомага управлението на обекта.

Местоположението е важно

Изборът на местоположение отразява до голяма степен готовността на Норвегия – държавата, която управлява архипелага Свалбард, да поеме водеща роля и да финансира проекта. Островът, където се намира хранилището, е геоложки стабилен и представлява едно от най-отдалечените места на Земята, разполагащо с търговско летище.

Арктическият студ поддържа температурата на околните скали в диапазона от -6°C до -8°C. Дори при евентуална повреда на хладилните системи, вечната замръзналост би могла да запази жизнеспособността на много от семената в продължение на десетилетия. При работещи охладителни системи, но и с малко доза късмет, някои от тях биха могли да оцелеят дори хилядолетия.

В етапа на планиране Арктика изглеждаше надеждно изолирана от геополитическото напрежение. Но тъй като регионът става обект на все по-остри спорове, Шмиц признава, че това предположение вече не изглежда толкова сигурно.

Много усилия за няколко грама зърно

Представете си стар сорт пшеница, отглеждан от векове в една суха долина в Левант. Добивът му е скромен, а вкусът - незабележим. Съвременното земеделие го е отхвърлило отдавна в полза на по-продуктивни сортове. Но може би той съдържа ген, устойчив на вредител, способен да унищожи бъдещите реколти, или характеристика, която му позволява да издържи климатични условия, които поразяват днешните търговски сортове.

Веднъж изгубени, такива характеристики не могат непременно да бъдат възстановени. Разнообразието на културите по света може да се разглежда като огромна библиотека, събрана в резултат на милиони години еволюция и векове на селекционно развъждане. 

"Хранилището на Страшния съд“ е опит да се съхранят томове, които иначе биха били изхвърлени, преди някой да е разбрал какво съдържат.

А истината, каза Шмиц, е, че "краят на света“ настъпва, поне на регионално ниво, с тревожна честота. По време на водена от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. разграбването на Националния музей в Багдад привлече световното внимание. По-малко се говореше за унищожаването на иракската национална генна банка в Абу Граиб, където се съхраняваха древни сортове пшеница, леща, нахут и други култури.

През 2006 г. тайфун опустоши националната генна банка на Филипините, наводнения унищожиха незаменими проби от ориз в Тайланд през 2011 г. В Судан бойци ограбиха фризерите, в които се съхраняваха семенните архиви на страната, по време на гражданската война през 2023 г.

Залогът за "края на света“ се отплаща

На церемонията по депозирането присъстваше и Рама Джавад, изследователка в Международния център за селскостопански изследвания в сухите райони (ICARDA) със седалище в Ливан. Тя обясни, че преди гражданската война в Сирия организацията поддържаше огромна генна банка в Тел Хадия, малко южно от Алепо. Тя съдържаше изключителна колекция от растителна генетика от Плодородния полумесец - региона, където хората за първи път са опитомили много от културите, от които днес зависи нашата цивилизация: древни сортове пшеница, диви бобови растения, ечемик, нахут - хиляди сортове, много от които приспособени към суша и бедни почви.

Застраховката, предназначена да предпази от някаква далечна катастрофа, се беше изплатила – само за седем години.

Джауад се присъедини към генната банка на ICARDA в Ливан точно когато започна процесът по изтегляне на семена от Свалбард. През последните няколко седмици тя участваше в подготовката на "потомците“ на същите тези семена за връщането им в хранилището. На арктическия склон тя наблюдаваше как ги внасят дълбоко в замръзналата планина - за всеки случай, ако някога отново потрябват. Това беше първото ѝ посещение в Свалбард. "Вълшебно е“, сподели тя.

"Когато си тук, усещаш, че целият тежък труд, нашият труд, трудът на всички хора преди нас, че е в безопасност. Можем да бъдем спокойни, знаейки, че семената ни наистина са в сигурни ръце. И че сме съхранили нещо, което е ценно за целия свят“, споделя ученият.