Т-80БВМ под обстрел: защо модернизацията не гарантира успех на бойното поле

Т-80, някога провъзгласен за „танкът на Ламанша“ заради предполагаемата му способност да завладее Европа, отдавна се бори с репутацията си на уязвим в бой. Миналото лято се навършиха 50 години от въвеждането в експлоатация на „последния“ съветски основен боен танк (ОБТ) – Т-80. Когато беше представен, Т-80 се считаше за доста усъвършенствана машина за своето време, като двигателната му система му позволяваше да развива скорост над 70 км/ч (45 мили/ч). Важно е да се отбележи, че реактивният двигател на танка му позволяваше да се загрява бързо дори в разгара на зимата – нещо от жизненоважно значение в Русия, както танковите корпуси на нацистка Германия бяха открили за свой срам десетилетия по-рано, пише за TNI журналистът Питър Сучиу.

Благодарение на високата си скорост съветските конструктори понякога полунашега наричаха усъвършенствания Т-80Б "Танкът на Ламанша", тъй като си представяха, че той би могъл да пробие през Германия и да стигне до Ламанша само за пет дни. Разбира се, независимо от бойната си ефективност, танкът би се нуждаел от много спирания по пътя, тъй като газотурбинният му двигател консумираше огромни количества гориво. Той изискваше също така скъпа и сложна поддръжка. А бойният му опит далеч не беше блестящ – танкът претърпя тежки загуби по време на Първата чеченска война от 1994 до 1996 г. и до голяма степен остана встрани от последващите войни на Русия в Чечня, Грузия и първоначалната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Русия възхвалява своя "летящ" танк

Въпреки това представители на "Ростех" – руският държавен военно-промишлен конгломерат – наскоро похвалиха възможностите на Т-80BVM, модернизираната версия на проблемния Т-80, като твърдяха, че танкът е бил модернизиран преди началото на продължаващата война в Украйна.

"Машината е създадена преди не по-малко от 50 години. Днес тя остава разпознаваема външно, но се е превърнала в нещо напълно ново. Още преди специалната военна операция Т-80 премина през цялостно модернизиране, за да се превърне в Т-80BVM. В хода на бойните действия той е адаптиран към условията, като е претърпял стотици допълнителни модификации, включително подобрена бронезащита и модернизирани системи", заяви държавната корпорация пред руската информационна агенция ТАСС.

В доклада се посочва, че днес основният боен танк може да се използва за "широк спектър от задачи", включително пробиване на вражеските линии и нанасяне на удари с пряк огън при съдействие на дрон-наблюдател, както и да служи като вид "снайперски танк", благодарение на относително тихия си газов турбинен двигател и главното оръдие с голям обсег, което му позволява да действа като мобилна артилерия.

Последната препратка се основава на Air Show Jump от 1993 г. по време на изложение на оръжие в Абу Даби, Обединени арабски емирства (ОАЕ), при което Т-80У премина с висока скорост по пръстна рампа и успя да се изстреля във въздуха, да кацне и да продължи да се движи напред. Демонстрациите са били повтаряни на руски оръжейни изложения, като Кремъл намеква, че основният боен танк е запазил пълна бойна готовност дори след като е изпълнил "маневрата от "Дюкове от Хазард".

Все пак въпросът, който трябва да си зададем, е: ако машината вече е била модернизирана, защо не е била използвана в ранните етапи на инвазията? Може би е била заета да демонстрира способностите си за скачане на друго място.

Русия може да се чувства длъжна да изтъква бойната ефективност на танк Т-80 отчасти,

защото неговата бойна история досега е била в най-добрия случай посредствена, а в най-лошия - катастрофална.

По време на Първата чеченска война от 1994–1996 г. бунтовническите сили откриха, че автозареждащото устройство "Коржина" на танка съхранява готовите за изстрелване боеприпаси във вертикално положение в каруселна конфигурация под купола. Един внимателно насочен изстрел с РПГ към купола предизвикваше масивна експлозия вътре в танка, изгаряше екипажа и откъсваше купола от шасито на танка. Екипажите на танковете започнаха да се страхуват от подобна атака, а Т-80 си спечели репутацията на "стоманен ковчег". В едно сражение по време на битката за Грозни през декември 1994 г. чеченските сили унищожиха 18 от 84-те основни бойни танка Т-80 в руска бронирана дивизия. Тези модели не разполагаха с експлозивна реактивна броня, което ги правеше уязвими към преносими противотанкови оръжия. Това обяснява защо Т-80 не беше използван във Втората чеченска война през 1999 г. или в руско-грузинския конфликт от 2008 г. Т-80 също остана на заден план през по-голямата част от руската война в Украйна. Въпреки недостатъците на Т-80, до разпадането на Съветския съюз бяха произведени над 4 800 от оригиналните танка, а производството продължи и през 90-те години. И с продължаването на войната в Украйна, Т-80 беше сред платформите от втори ешелон, които Кремъл изпрати в действие. Резултатите, според докладите, са били в най-добрия случай смесени, като Т-80 е претърпял тежки загуби на бойното поле.