Чърчил дошъл на власт благодарение на шпионка от Русия?

Тайнствена руска красавица, която е била нацистка шпионка, може би е имала заслуги за едно от най-тежките поражения на британската армия през Втората световна война, ако се вярва на току-що разсекретените документи на разузнавателната служба МИ-5.

Според архивните материали бившата балерина, известна под името Марина Ли, е успяла да проникне в щабквартирата на силите на съюзниците, хвърлени в Норвегия за освобождаването на страната от хитлеристката окупация, и да предаде секретни документи на германците.

Вече след войната МИ-5 над три години се опитва да издири танцьорката, но така и не успява да направи това и да разкрие напълно тази история.

През април 1940 г. в Норвегия, която е превзета от германците след мълниеносна операция, е изпратен англо-френски корпус. Неговата задача е да изтласка Вермахта от страната, но съюзниците претърпяват съкрушително поражение, от което дълго не могат да се възстановят.

Резултат от този военен неуспех е падането на британското правителство начело с Невил Чембърлейн и идването на власт на коалиционния кабинет на Уинстън Чърчил.

Две години след тези събития се появяват първите предположения, че отговорност за поражението носят не само генералите от коалицията, проявили некомпетентност при планиране на операцията.

През януари 1942 г. Херт ван Вийк, германски агент, вербуван от британците, разказва „поразяваща история“, която той чул от друг разкрит агент – Фон Финкенщайн.

Ако се вярва на тази история, германският генерал Едуарди Дитъл, който е държал ключа от норвежкото пристанище Нарвик, е бил заплашен от почти неминуемо поражение от корпуса, командван от британския генерал сър Клод Окинлек.

„За да разгадае плановете на Окинлек, германското разузнаване е изпратило в неговия щаб /в норвежкия град/ Тромс или някъде там наблизо жена, рускиня по произход, която обаче пътувала с шведски паспорт, красива, женена или разведена, която успяла да се сдобие с подробности от плановете на Окинлек и да се върне обратно.

С тези подробности в ръце Дитъл успял да прегрупира отбраната и да постигне победа над Окинлек“, съобщил Ван Вийк.

Що се отнася до името на жената, Фон Финкенщайн не е бил готов да го съобщи.

„Той ме попита дали съм срещал в Мадрид една красавица – и я описа: блондинка, висока, с прекрасна фигура, с изискани, малко превзети маниери“, разказал Ван Вийк.

След няколко дни Фон Финкенщайн все пак съобщил, че жената се казва Марина Ли, че е омъжена и бащиното й име е Алексеевна.

„Родителите й са били убити от болшевиките, самата тя е избягала в Скандинавия и се омъжила за норвежец. В Русия е учила за балерина, а в Осло известно време е ръководила балетна школа. Хора, които са я познавали, казват, че е обичала да гледа на карти. Тя е била много ценен и опитен германски агент“, казал Ван Вийк на хората от британското разузнаване.

Лондон бил заинтригуван, особено във връзка с това, че някакъв таен източник на МИ-5 е потвърдил: има такава жена, германски агент, чийто мъж е инженер с фамилно име Ли. Вероятно става дума за същата жена?

Британското разузнаване помолило с въпроса да се заеме подполковник Робин Стивънс, комендант на центъра за дознание „Лагер-020“ в западната част на Лондон, в който са били задържани Ван Вийк и Фон Финкенщайн.

„В момента, предвид изключителната секретност и неяснотата на нашата информация, е почти невъзможно на Херт ван Вийк да бъдат дадени каквито и да са инструкции по повод нишките, които биха помогнали да получи повече информация. Така или иначе искаме да поощряваме разговорите му с Финкенщайн“, пише високопоставен офицер от МИ-5.

През ноември 1942 г. от друг прехванат германски агент – КС Хансен, също задържан в „Лагер-020“, е получена информация, която вероятно е потвърдила историята на Фон Финкенщайн.

„Хансен е знаел, че Марина Ли се е сдобила с плановете на Окинлек по време на битката в северната част на Норвегия и ги е дала на Дитъл, който благодарение на това го е разбил. Фактически той потвърди удивителната история, разказана от Финкенщайн“, съобщава МИ-5.

Повече информация по този повод обаче няма – чак до края на войната, когато френското разузнаване разпитва друг германски агент – Джон Долар, който заявил, че познава Марина Ли.

Долар казал, че фамилното й име по баща е било Губанова и тя изобщо не е избягала от болшевиките, а е учила балет в Москва и се е познавала лично със Сталин и другите ръководители на СССР. По думите на агента тя дори участвала в гастролите на съветски балетни групи и посещавала различни европейски градове, по-специално Лондон.

Въпреки че не живеела с мъжа си - норвежки комунист, тя все пак отишла да живее в Норвегия. Именно там, ако се вярва на Долар, скоро се отказала от комунистическите си убеждения.

А когато дошли германците, тя била взета в германското военно разузнаване Абвер и изпълнила редица задачи, поставени й от генерал Дитъл. Долар обаче не споменава нищо за кражбата на британските военни планове.

Впоследствие загадъчната рускиня е имала проблеми с Гестапо: някой чул, как тя нарекла крадец Видкун Квислинг – ръководителя на норвежкия марионетен режим, съществувал по време на нацитската окупация.

Съдейки по всичко обаче Гестапо е решил да се възползва от Ли: тя е била изпратена в Мадрид със задача да шпионира офицерите на антихитлеристката коалиция, които често се появявали в хотел Палас в испанската столица.

Съобщението на френското разузнаване се ограничава до описание на външността й: „стройна, с много светло руса коса /естествена/, сиво-сини очи, много красиви крака“.

Тя е останала в Испания вероятно до самия край на войната. Така или иначе МИ-5 са се безпокоили, че впоследствие, по време на Студената война, Марина Ли е можела да изплува някъде с нова легенда – и да шпионира в полза на Съветския съюз.

През 1947 г. до всички пристанища и летища на Обединеното кралство е изпратено съобщение: ако тази жена се опита да влезе в страната, за това незабавно трябва да бъде уведомена МИ-5.

„Тъй като е разумно да се предположи, че руснаците ще експлоатират подобни остатъци от германското разузнаване, ако ги сметнат за подходящи за собствените си цели, а също предвид предвоенните съветски връзки на Ли, мисля, че е логично да продължим да я смятаме за потенциална заплаха за сигурността“, пише тогава британски офицер.

Марина Ли обаче така и никога повече не се появява в полезрението на британското разузнаване и историите за нейните невероятни постижения в шпионажа и до момента остават непроверени, пише ВВС.