Ултрадесните в Монголия се борят за чистота на нацията

На висок хълм над Улан Батор се намира мемориалът Зайсан, който увековечава паметта на войниците, загинали през Втората световна война.

Монголците воюват с германците на страната на Червената армия и през следващите десетилетия влиянието на Москва в тази страна не подлежеше на преоценяване, пише ВВС.

Днес обаче Китай налива в Монголия повече пари от която и да е друга страна. Част от средствата като хуманитарна помощ, а останалите – като инвестиции.

Само през тази година Народно-освободителната армия на Китай предостави на монголските военни помощ от почти 3 милиона долара.

На церемонията по подписването на договора, състояла се в министерството на отбраната, високопоставени офицери от двете страни пиеха за здравето на другия, всички се усмихваха.

Но някои монголци се отнасят с подозрения към тези връзки. Те искат да знаят към какво всъщност се стреми Китай. Мнозина се опасяват, че подобно сътрудничество с времето ще подкопае монголския начин на живот.

Признаците на недоволство се откриват лесно: на много стени в градовете са изписани лозунги със съответното съдържание и има изрисувани пречупени кръстове.

В интернет са сформирани групи, които демонстрират готовност да воюват срещу унищожаването на монголската нация, както смятат те.

В  YouTube е качено филмче, в което мъж бръсне главата на монголка. До тях седи китаец, който крие лицето си с ръце. Това е публично предупреждение към монголските жени: ето какво ще ви се случи, ако спите с китайци.

Филмчето е качено в  YouTube от член на ултрадясната групировка „Даяар монгол“.

Неин основател е  Ерденебилег Женемядар. На сайта на организацията са качени снимки на нейни членове с нацистки знамена.
Свастиката е съставна част от логото на групировката.

Основателят й обаче настоява, че е само националист, а не нацист.

Правозащитници обвиняват неговата организация в десетки нападения срещу жени, чужденци и хора, които са смятани от привържениците на Ердененбилег за врагове, които застрашават чистота на тяхната нация.
 
Към разговора се присъединява и 28-годишният Суризем Цзансуран, член на организацията.

Облечен е в маскировъчни панталони, черна тениска, а на врата си има верижка с пречупен кръст.
 
„На монголски наричаме това символа хас. Германските националисти са се опитвали да прочистят своята нация, и за мен /свастиката/ е желание да запазим чистотата на нашата нация. Не че подкрепям Германия, не че съм нацист. Това е просто национализъм“, обяснява той.

Робин Гарнър, активистка на гей-движението в Улан Батор, споделя безпокойството на мнозина монголци във връзка с дейността на чуждите корпорации в страната.

Но тя се опасява и че недоволството може да прелее в насилствени действия, в подкрепа на ултрадесните, чиято цел могат да бъдат и хората, които представлява самата Робин.

Монголският социолог Лувсандендев Сумати припомня, че на парламентарните избори през 2008 г. партията, свързвана с крайнодесните, спечели под 1 % от гласовете. Тези хора могат да бъдат смятани за маргинали, смята Сумати, но признава, че те отразяват безпокойството, споделяно от мнозина в страната.

„Малките култури се разсейват и изчезват. Това е реална заплаха. Монголското общество трябва да реагира на това по някакъв начин. Въпросът е дали то ще реагира цивилизовано или ще отиде към крайности“, казва социологът.

Заплахите, насилието, използването на нацистките символи – всичко това привлича вниманието към монголските екстремистки групировки, независимо нацистки или националистически ще бъдат наречени те, етикетът не е толкова важен.

Като че на тях им харесва мрачната неизвестност, която съдържа всичко това.

Проблемът за монголските власти е в това да се обърнат към причините, подхранващи гнева и недоволството, за да привлекат хората на своя страна и да ограничат възможността за ултрадесните да причинят реални вреди на когото и да е.