Приключи ли прекрояването на границите на Балканите?

Фактът, че представители на Белград и на Прищина скоро ще седнат на масата на преговорите, представлява напредък. Възможни ли са разговори за размяна на територии и как това би се отразило на Македония и на Босна и Херцеговина?

Все още е рано да се предвиди дали разговорите между Белград и Прищина ще водят към по-голяма автономия на северната част на Косово, към нормализация на отношенията между тях, към размяна на територии, признаване или само към ограничено техническо сътрудничество.

Всички опции са в играта, а залогът е голям – просперитетът на Косово, евроинтеграцията на Сърбия, стабилността на региона. Но може би най-важният въпрос е окончателното нормализиране на живота на хората на Западните Балкани.

Макар че съгласуването и приемането на резолюция (на Общото събрание на ООН) за Косово откри възможност за пряка комуникация, каквато между Белград и Прищина няма още от провъзгласяването независимостта на Косово през февруари 2008 г., позициите на всички страни не са са променили съществено.

В ситуация, когато Сърбия продължава да не признава Косово и желае да се разговаря за статута, докато за Косово, както и за повечето страни от ЕС, този въпрос вече е приключен, самият факт, че двете страни ще седнат на масата на преговорите и ще разговарят, представлява напредък, казва за Дойче веле Сабина Фрезер, програмен директор за Европа в Международната кризисна група (МКГ).

Още на самия старт на диалога обаче Сърбия е изправена пред първото си изпитание.

"Сърбия ще трябва да направи значителна стъпка, съгласявайки се да седне на масата като равна с властите в Прищина. Това ще бъде голям напредък", смята Фрезер.

А когато Белград и Прищина започнат диалога помежду си заедно с Брюксел в ролята на посредник, е необходимо да им бъде дадена възможност да разговарят за каквото пожелаят, без какъвто и да е диктат над едната или другата страна за какво трябва или не да разговарят, смятат от МКГ.

Темите за разговор са много, като се започне от телекомуникациите, снабдяването с ток, транспортът на хора и стоки и се стигне до по-фундаментални неща.

Докато за Косово е важно Сърбия да престане да го блокира по пътя му към напредък, самата Сърбия желае решение за статута заради своето религиозно наследство в Косово, съответен модел за автономия на Северно Косово, но и напредък по своя път към ЕС.

За обвързването на евроинтеграцията на Сърбия с решаването на отношенията с Косово Сабина Фрезер казва:

"Би било невъзможно за Сърбия да стане член на ЕС, ако, може би не точно признае Косово, но със сигурност, ако не нормализира отношенията си с него. Ако отношенията не се нормализират, а би било идеално да се стигне до взаимно признаване, ще бъде трудно да бъдат осигурени мир и стабилност на Западните Балкани".

От МКГ казват, че сред сръбските ръководители има и такива, които виждат въпроса за Косово като нещо, което спира Сърбия по пътя към ЕС и които се обявяват за "взаимно приемливи решения с Прищина, които биха могли да водят към признаване".

От друга страна, и сред косовските лидери има такива, които са готови и за възможността за размяна на територии, при задължително пълно признаване на суверенитета, посочват от МКГ.

"И това е възможност, тъй като мнозинството от хората, които живеят в Прешевската долина (Южна Сърбия), биха искали да живеят с Косово, докато сърбите, които са мнозинство в Северно Косово, искат да живеят в Сърбия. Възможно е двете страни да седнат и да обсъдят размяна на територии", казва Сабине Фрезер.

Макар че мнозина международни официални лица подчертават, че "прекрояването на картата" на Западните Балкани е приключило, от МКГ предупреждават, че евентуални "териториални промени" биха могли да повлияят отрицателно на стабилността на Македония и на Босна и Херцеговина.

"Важното е да се поддържа фокусът върху Босна и Херцеговина, така че тази страна да не се разпадне", заявяват от МКГ и поставят въпроса дали всъщност за Република Сръбска ще е по-добре без Босна и Херцеговина.

"Мисля, че политическите лидери в Република Сръбска не са толкова заинтересовани от една държава – Босна и Херцеговина, да преминат в друга и така да станат "малка риба в сръбското езеро". Ако в Босна и Херцеговина бъдат извършени промени и държавата започне да функционира, мисля, че и политиците, и народът в Република Сръбска ще открият интерес да останат в Босна и Херцеговина", заключава Сабина Фрезер пред Дойче веле.