По следите на Дядо Коледа

В навечерието на Коледа всички горски обитатели са се събрали да украсят елхата и да посрещнат Дядо Коледа. Зайчето, Мечето, Прасенцето, Патенцето нямат търпение да дойде добрият старец с големия чувал, пълен с подаръци.

Те са толкова нетърпеливи, че в стремежа си да настъпи по-скоро дългоочакваният миг взимат една от мъничките играчки за елхата за истинския Дядо Коледа и... така започват щури приключения.

Ще дойде ли истинският Дядо Коледа и какви подаръци ще получат нашите герои... а и вие?!...

За най-новата постановка на Столичния куклен театър "По следите на дядо Коледа" разговаряме с директора му Кирякос Аргиропулос:

Как се спряхте на този текст?

Традиция е в навечерието на коледните и новогодишните празници да подбираме и да реализираме текстове с подобна тематика. Важното е да се спрем на такъв, който да съчетава празничното с веселото и поучителното. Т.е. да избягаме от чистата тематика и да използваме средствата на театъра за едно празнично представление.

И най-важното е да подберем да съберем екип, който да успее да реализира една такава идея успешно. Що се касае до пиесата „По следите на Дядо Коледа” на Румен Николов – тя чака своя ред вече няколко години и ето че най-после успяхме да я реализираме.

Вие се занимавате отдавна с куклен театър. Променят ли се изискванията на децата, или малчуганите харесват все едни и същи неща през годините?

И да, и не. Разбира се, децата имат много нови герои за подражание. Те се прехласват по Супермен, Бен 10, Батман, Хана Монтана. Радват се на 3D анимации като „Ледена епоха”. Герои на Дисни или Картуун нетуърк. Ако проследите развитието на телевизията 10 години назад, ще видите, че тогава имаше други герои като Том и Джери, Крава и Пиле, Джони Браво и т.н. Сега е друго поколение – то има други идоли – добри или лоши.

Същото е и в Кукления театър. Колкото и да поставяме модерни заглавия и нестандартни пиеси, класическите образи винаги ще остават в детското съзнание. Пинокио, Пипи Дългото чорапче, Снежанка, Джак и бобеното зърно, Питър Пан никога няма да бъдат забравени. Ето например в Столичния куклен театър се играят около 20 години представленията – Трите прасенца (1994 година), Хензел и Гретел (1991 година), които продължават да са интересни на децата, а „За граховото зърно и една принцеса” (1976 година) се играе вече над 30. Това само може да ни радва, защото макар и поставени в друго време, те и днес са актуални и съвременни. За някои може и да са изтъркани, но те винаги ще са живи. Ето да вземем Дядо Коледа. Това е непреходен образ и ще си остане такъв. Винаги чакан и много обичан.

Трябва ли да се вярва в Дядо Коледа?

Дядо Коледа дава на децата тази надежда, която не могат да я намерят от друго място или по друг начин. Добрият старец създава едно особено въздействие върху детските желания, мисли, чувства. Той създава едно усещане за празничност, от която децата имат много голяма нужда. Дядо Коледа не може да се асоциира само с подаръците, които носи. Той е надеждата, че можем да бъдем по-добри. Така че дали трябва да се вярва – аз бих казал – Да.

Музиката е на група АКАГА. Среща ли се често български музиканти да правят музиката за спектаклите за деца?

Да. Например при нас музиката за спектакъла „История за чайка и банда котараци” я прави Стоян Роянов, или по-известен като Я-Я. Един алтернативен изпълнител, с много сериозни музикални умения. Правил е музика с Ъпсурт, Мария Илиева и др. Това показва, че кукленият театър може да бъде любопитен и привлекателен за изява на различни по жанр и стил музиканти и композитори.

Традиция е театърът ни да работи с изявени композитори като Атанас Бояджиев, Кристиян Бояджиев, Александър Райчев, Петър Ступел, Юри Ступел, Теодоси Спасов, даже и групата ФСБ.

Има доста спектакли за деца през тази коледна кампания – „Коледен карнавал”, „Снежната кралица” „Доктор Дядо Коледа” и „Тримата снежковци”... На едно и също нещо ли учат, по какво се различават?

Винаги можеш да намериш различна поука във всяко едно представление. Това са много различни текстове, теми. Важното е децата, както и всички зрители да припознаят героите със себе си или приятелите си. Във всички постановки сме съчетали забавното с поучителното. Вероятно едно нещо ги обединява: нетърпението и огромното желание за среща с Дядо Коледа.

Докъде водят следите на Дядо Коледа?

Не само до чувала с подаръци. Следите на Дядо Коледа водят дотам, до където всеки може да търси. Спре ли да го прави, значи е спрял да мечтае. И затова може би следите на Дядо Коледа водят до сърцето на всеки един от нас.

Оказа се, че героите около Дядо Коледа доста са се харесали на децата и, че малките зрители ще могат да ги видят и по Великден. Може ли да разкажете повече за това?

Героите от „По следите на Дядо Коледа” са симпатичи и можем да ги видим и около Великденските празници или около търсенето на Баба Марта. Т.е. ако героите станат достатъчно популярни бихме могли да ги видим и в други истории, други приключения, други ситуации. Но за сега ще го оставим в тайна, защото това са само идеи и намерения.