Бъдещето, което ЕС едва ли (скоро) ще има

Европейските лидери ще обсъдят специфични стъпки по посока създаването на банков съюз, по-добра фискална интеграция и възможността за създаване на фонд за изкупуване на държавни дългове. Това ще се случи на предстоящата на 28 и 29 юни среща на върха, а информацията изтича от документи, подготвяни за срещата.

Две официални лица, запознати с документа, който е с обем 10-15 страници, са заявили за Ройтерс, че в него са посочени в детайли четирите „стълба“, които са необходими за постигането на силен икономически и монетарен съюз.

Документът все още е предварителен и се обсъжда от отделните държави, обясняват от Ройтерс.

Освен стъпките по посока банков съюз в документа се посочват нуждата от по-интегрирана бюджетна политика, както и стъпките, необходими за задълбочаване на икономическата интеграция.

Проектът на плана е дело на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, ръководителя на Европейската централна банка Марио Драги и председателя на еврогрупата Жан-Клод Юнкер.

Лидерите на страните от ЕС вече са дали съгласие, че първата насока, в която трябва да работят, е банковата интеграция. Причина за това са опитите да се скъса връзката между лошите банки и задлъжнелите правителства, като непосредствена причина за притеснения в тази насока е случващото се в Испания.

Очакванията на политиците са, че подобна интеграция може да бъде постигната в рамките на година. Германия обаче настоява преди това да се види прогрес в посока фискална интеграция. Това обаче би отнело доста повече време, тъй като за реализирането на такъв проект би трябвало да се мине през промени в договорите за ЕС.

Документът навлиза в детайли по предложението за банките, като очертава нуждата от единен банков надзор, обща схема за гарантиране на депозитите и общ гаранционен фонд за банките.

Според прогнозите ЕЦБ вероятно ще получи еднолична власт върху надзора на най-големите банки, докато Европейският банков орган ще остане надзорник на по-широката банкова система и ще координира дейността си с националните регулатори.

По отношение на общия механизъм за гарантиране на депозитите документът предлага да се търси засилване и по-голяма интеграция на националните гаранционни схеми. По посока общия гаранционен фонд в случай на банков фалит се предлага единен механизъм с много средства, които да идват от данъци върху банковия сектор като например данъка върху финансовите транзакции.

Продължението на анализа четете в Investor.bg