Газовата връзка с Румъния - готова до края на месеца

Газовите връзки остават във фокуса на правителството на пламен Орешарски и въпреки забавянето няма отказ от проектите. Основен приоритет обаче е строителството на „Южен поток”. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на енергетиката Иван Айолов в приветствието към участниците в конференцията „Природен газ – инфраструктура, пазари и услуги”.

В най-напреднал стадий е връзката с Румъния – очакванията са строителството на тръбопровода да приключи до края на този месец. След това предстоят тестове и до края на годината газовата връзка може да влезе в експлоатация, допълни Айолов.

Той съобщи още, че до края на този месец ще бъде приключена процедурата за избор на проектант по изграждането на газопровода със Сърбия, както и отчуждаването на терени. Очакванията са газопроводът да влезе в експлоатация през 2017 година.

Зам.-министърът коментира още, че ЕС продължава да поддържа проекта – по време на неформална среща на енергийните министри във Вилнюс през септември енергийният комисар Гюнтер Йотингер е декларирал подкрепата на Европейската комисия.

Припомняме, че меморандумът за изграждането на връзката между Сърбия и България беше подписан в Брюксел, а част от средствата за сръбския участък на газопровода идват от европейските фондове.

Зам.-енергийният министър обясни, че на този етап най-забавен в идейно отношение е проектът за изграждането на газова връзка между България и Турция. Предишното правителство имаше планове за първа копка по този проект през юни, но отказът на „Шах Дениз” II да използва тръбопровода Nabucco обаче забави изграждането на връзката. На този етап плановете са изграждането на газова връзка с Турция да бъде факт през 2019 година.

Диверсификацията – чрез свързаността и възможностите за внос на втечнен газ, е в основата на намаляването на цените на природния газ, коментира от своя страна Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Необходимо е също така въвеждането на третия енергиен пакет, както и увеличението на обемите на газовите хранилища, които покриват пиковите натоварвания и премахването на обвързването на цената на газа с петролните компоненти, за да намалеят цените.
Намаляването на цената може да дойде и от използването на шистов газ, стига добивът да не застрашава околната среда, категоричен беше Стаменов. По негови думи има много големи запаси от шистов газ в Европа, но съпротивата срещу добивът е от страна на „зелените” политици.

Стаменов съобщи още, че европейската индустрия като цяло плаща четири пъти повече от американските си конкуренти за природен газ и до три пъти повече от руските компании.

Стаменов даде и данни за потреблението на природен газ през последните години. От тях е видно непрекъснато намаляване на индустриалното потребление. Големи колебания има по отношение на потреблението на суровината в химическата индустрия. „Заради голямата конкуренция периодично имаме голямо потребление, което после се свива”, обясни още той.

Силната конкуренция в сектора е причината и за стопеното потребление от страна на металургичните предприятия. В сферата на производство на енергия потреблението на природен газ запазва равнището си.

Още икономически новини четете в Investor.bg