Минималните осигурителни прагове станаха законна система за укриване на данъци

„Минималните осигурителни прагове станаха законна система за укриване на данъци“, заяви в предаването Boom&Bust на телевизия Bulgaria On Air вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той обясни, че идеята на минималните прагове е била работодателите да свикнат да осигуряват служителите си върху истинските доходи, а не да ги укриват и да плащат на минимума.

По думите му работодателят е длъжен да осигурява работниците си си върху действителните им трудови възнаграждения, но не под определения минимален праг за съответната икономическа дейност. Според Манолов праговете ще отпаднат от само себе си, ако укриването на осигурителен доход стане престъпление. „Явно само така българите ще имат осигуровки върху реалните си заплати, а пенсиите няма да се плащат от данъците на работещите“, уточни синдикалистът.

Припомняме, че след като през миналата година парламентът отхвърли предложенията за промени в Наказателния кодекс, с които да се криминализира неплащането на осигуровки от страна на работодателите, темата пак излезе на дневен ред. Предлага се работодател, който не плати задължителните здравни и пенсионни осигурителни вноски, като наема работна сила без договор, обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице или състави документи с невярно съдържание, да се наказва с лишаване от свобода до шест години и лишаване от право да заема определена длъжност и да упражнява определена професия или дейност. По-леки наказания се предлагат за работодателите, които внесат дължимите осигурителни вноски до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Не се предвижда осигуряваните лица да носят наказателна отговорност в тези случаи.

Очаквано, бизнесът се противопостави на предложенията. Според Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК), не може плащането на осигуровки да бъде приравнено към плащането на данъци, защото едното е право, а другото - задължение. Освен това текстовете в сегашния им вид лишават от права самоусигуряващите се, заетите в морския транспорт, както и лица с граждански договори, допълни още той. Според Бранков проблемът не идва от размера на вноските, а от тясната осигурителна база. В момента у нас едно работещо лице осигурява един пенсионер, а в едно развитите икономики това съотношение е 2-3:1, каза още той.

Димитър Манолов уточни, че новите текстове на Наказателни кодекс, които се обсъждат, не касаят неиздължаването към НАП, а криминализират извършването на измама от страна на работодатели, които не плащат осигуровки на своите подчинени, прикриват документи или съставят такива с невярно съдържание, изплащат възнаграждение в един размер, а плащат налог върху съвсем друга сума. Дори и с това уточнение обаче текстът е изпълен с неточности, категоричен е Бранков.

Според БСК с настоящите предложения може да се стигне до преследване на работодатели не само за укрити, но и за неплатени осигуровки. "В единия случай говорим за неплащане поради ред причини, а в другия за документна измама, която и сега се преследва от Наказателния кодекс", припомня Димитър Бранков.