Станаха ли финансовите пазари казино с безплатни закуски?

Какво би казал днес Джулиан Робъртсън от Tiger Investments, който инвестираше срещу надуващия се дотком балон и загуби милиарди през 1999 г.?

"Вече не разбирам пазара" -  предава се той тогава, като всъщност греши, което ще стане ясно след година-две.

По-скоро не уцелва "тайминга". Лошите инвестиции и опасната спекула тогава са очевидни не само за него. Трудното обаче е да се стои отстрани, докато другите "правят пари", а ако се участва -  да се прецени кога да се излезе, без да е драматично късно.

Пазарът вече не е пазар и затова е по-труден за разбиране

Пример: Марио Драги, гуверньорът на ЕЦБ, намалява лихвата по депозитите при ЕЦБ до 0.3 на сто, удължава програмата за количествени улеснения (покупки на активи от пазара с новосъздадени пари). А вместо еврото да спадне  -  някой печата трилиони от него и прави номиналните лихви все по-отрицателни -  последствието е… ръст за еврото с 4% спрямо американските пари?!

Логиката: инвеститорите са "очаквали" повече.

Пристрастяване е точно определение на това, което виждаме днес  -  към нова и нова парична база, към изтриване на рисковата премия, към всемогъщо силен купувач  -  винаги и по всяко време. Това не е пазар. Не е и точно казино, защото там никой не се залъгва, че "играта" на крупието е именно ти да загубиш, докато тук всичко се прави за общото благо, инвестиционно доверие и стимулиране на съвкупното търсене…

Ако продължим с аналогията за казиното  -  близките до ФЕД и ЕЦБ играчи, например, като инвестиционни банки и първични дилъри на ДЦК-та, по подразбиране винаги получават първи хубавите карти.

Те са и големият печеливш от поемателството по сделките за рекордната сума на сливания и придобивания в човешката история, с приходи в размер на 21 млдр. долара за индустрията по тази линия през тази година.

Те първи купуват с новосъзданата парична база активи при ниските цени, могат да разчитат, че ще има кой да ги спаси, ако не могат да продадат тези активи. Наличието на т. нар. "Greenspan-Bernanke-Yellen-Draghy put" – купувач на високи нива в случай на спад на пазара -  устройва именно тях и неизбежно стои на екрана на съзнанието им при вземане на инвестиционно решение и избор на стратегия.

Огледалце, огледалце…

Днес форекс, фондовия, облигационни, дериватният пазар са букмейкърска къща.

Не толкова за това коя компания ще предложи по-добър продукт (не, че добрите играчи не следят и това), коя ще увеличи приходите или намали оперативни разходи, или коя страна ще има по-голям излишък по търговския баланс…

А за това колко ФЕД ще вдигне лихвата, няма ли да я вдига, изтълкувани ли са правилно думите на Йелън, какво означават "сигналите" в конференцията на Драги.

Тъжно. И опасно.

В известен смисъл е безумно някой да е срещу социализма на централното планиране на броя на панталоните и москвичите и да е „за” това, един играч днес да планира и определя най-важния пазарен сигнал -  лихвения процент  -  или да таргетира инфлацията, или цените на финансовите инструменти, обезпечени с ипотеки..

Финансов социализъм

Мизес, например, пише, че наличието на капиталов пазар е разликата между пазарното и плановото стопанство. Неманипулираният. Защото очевидно, че и капиталовият пазар може да се контролира централно с аналогичните ефекти от централното планиране и контролирането на реалната икономика  -  свръхпредлагане или недостиг, лоши инвестиции и инвестиционна слепота. Пример имаме очеваден в последните дни с "кръвопролиетието", на което сме свидетели при високодоходните фондове, инвестиращи в корпоративен рисков дълг.

В новите условия  -  на нулеви лихви, отрицателна номинална доходност и трилиони, излети на пазарите  - фонд-мениджъри и трейдъри са принудени да се държат като лирически герои от Оруелов роман.

"Лошите новини за икономиката са добри", разбирай "ФЕД, ЯЦБ или ЕЦБ ще печата", стойността на активите се повишава.

"Добрите новини  -  ръст в производителността или поръчките на дребно  -  са лоши", тоест, предполагат вдигане на лихвата и "охлаждане" на икономиката, събиране на уискито от бармана, спадове на финансовите пазари.

Дори и да си наясно с положението -  нито знаеш кога ще свърши всичко, нито можеш да го защитиш пред инвеститорите във фонда ти, които виждат как се справя "конкуренцията" и искат резултати. Или участваш, или не си в "бизнеса". Не е само до "алчност".

Поведението на ЕЦБ

Super Мario&Co. правят същото каквото правеха и Грийнспан, и Бернанке, каквото прави сега Йелън, която козметично вдигна лихвата, но размерът на 4.5 триолионният баланс е непокътнат и реинвестиран в “правилните” активи.

ЕЦБ купува активи от пазара и го надува, а най-рисковите играчи, купуващи дълга на най-неблагоразумните правителства,  са и най-големите печеливши.

Инвестиционният гигант, инвестиращ в книжа с фискирана доходност, PIMCO e основен инвеститор в гръцки дълг, който предоставяше доходност от 22% по средата на тази година, а друг значим играч на пазара, BlackRock, точи зъби на Португалия с нейните 3.7% по 30-годишните държавни ценни книги. При номинална отрицателна доходност как да не участваш, особено ако Драги те пази с “базуката си”?

Да не се лъжем. Рецептата в Еврозоната не се различава по същество си от тази в САЩ, а в детайлите. Естествено, изкривяванията ще се съпоставими, за което впрочем постоянно бият камбаната и Шойбле, и Вайдман, че и Трише -  последният с по-мек уклон, разбира се, но така, че да няма съмнение, че е напълно наясно за последствията.

Продължението четете на Bulgaria On Air

Коментарът е на Кузман Илиев, автор и водещ на предаването Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria, както и пазарен анализатор в Денят ON AIR.