2015 – годината на изненадващо високия растеж

Най-важният сигнал, който Федералният резерв изпрати с последното си решение е, че вече е готов да вдигне лихвените проценти. Това коментира икономистът Георги Ганев в ефира Bulgaria ON AIR. Според него това е психологически сигнал и е много важно как ще бъде разчетен от пазарите и от финансовия сектор.

"Фед взеха решение да променят прицелната лихва по федералните фондове от съвсем 0 на нещо, което е почти 0. Финансовите пазари може би го очакваха отдавна този сигнал и го приемат по-спокойно, докато е важно дали нефинансовият сектор ще започне да инвестира нещо, което се бави и дали ще започне да отваря повече работни места, защото това възстановяване от кризата 2007 г. -2009 г. е може би най-бавното и хилавото в световната история. Сега чакаме да видим през 2016 г. дали ще има някакъв ефект." - обясни Ганев.

Българските министри не се научиха, че жизненият стандарт не се повишава с декрет и с решението да вдигнат минималната работна заплата от 1 януари няма да завишат стандарта, отбеляза икономистът. От макроикономическа гледна точка 2015 г. излезе по-добра отколкото се очакваше - два пъти по-добра.

"Набор от обстоятелства се стекоха благоприятно. Едното е ниската цена на петрола, която е неочаквано ниска цяла година. Другото е поевтиняването на еврото, което направи всички производители по един начин свързани с евро и с еврозоната. По-конкурентноспособни на външни пазари. Има и други благоприятни фактори, които се стекоха, така че този интерес движен от износа се оказа около два пъти от очакваното." - обясни Ганев.

От моя гледна точка 2015г. беше годината на изненадващо високия растеж, добави икономистът. По думите му обаче добрата новина, която се очакваше, беше съдебната реформа чрез конституционните промени - в средата на годината имаше доста оптимизъм, но към края се прие нещо половинчато, което не е ясно дали ще допринесе с подобрения през 2016 г.

"Така че за 2016 г. българските бизнеси не могат да очакват някакво подобрение в защитата на техните имуществени права, в изпълнението на договорите, в тяхното стриктно спазване, което е лошо за инвестиционната среда", коментира експертът.

Политическата стабилност винаги е полезна за икономиката, отбеляза Ганев и добави, че е много важно политическа стабилност, но с какви реформи.

Много е важно какво ще покажат стрес тестовете за българските банки през 2016 г., посочи Ганев. Според него твърде вероятно някои от банките у нас да направят попълване на капитала, защото ще получат такива препоръки.

"През 2015 г. банковата система в България ще има печалба над 1 млрд. лева като цяло. Ако запази по-голямата част от нея и не я разпредели като дивидент това ще бъде увеличаване на капитала. Въпросът е, че конкретни банки може да имат нужда в резултат от стрес тестовете и ще трябва да търсят капитал. Може да очакваме 2016г. да бъде една година, която банките ще са нервни и предпазливи, тоест няма да очакваме някакви големи ръстове в кредитирането", прогнозира Ганев.

Българите по време на кризата се раздължават, тоест опитват се да си намалят дълговите експозиции и това включва намаляване на лошите експозиции, добави експертът.

"В България се признава този бизнес на прехвърляне на лошите вземания след като те се признаят от банките и се провизират като загуба на специализирани агенции, които събират подобни неща. Тези легални бизнеси работят добре, защото успяват да убедят хората, че трябва да си покрият дълговете - нещо, с което банките по-малко им се занимава", поясни Ганев.

В момента не е ясно какво се случва в Гърция, смята икономистът. По думите му не е ясно и дали се изпълнява третото споразумение от лятото на 2015 г. Въпросът за гръцкия дълг едва ли ще стои през 2016 г., а по-скоро дали си изпълнява задължението, заяви той. Според него през идващата година няма да настъпват такива кризисни моменти като през 2015 г.

Целият разговор чуйте във видеото на Bulgaria ON AIR