Задава ли се краят на Шенген

Хилядите пътуващи служители, които всеки ден пресичат границата между Дания и Швеция, са възмутени от връщането на граничния паспортен контрол. Тези проверки им струват време и пари. Много от засегнатите дори обмислят да се преместят да живеят в съседната държава. Въведените отново гранични проверки пречат и на икономиката в отдавна срасналия се в едно цяло пограничен район. Затова мнозина си задават въпроса дали това не е краят на Шенген, пише в свой анализ за Deutsche Welle Барбара Везел.

Преди почти 30 години в малкото винарско селце Шенген, където се събират границите на три държави - Люксембург, Германия и Франция, беше подписано едноименното споразумение за Европа без граници. Отдавна винопроизводителите от двата бряга на граничната река Мозел отглеждат заедно своите лозя. Но сега Шенген заплашва да се превърне в символ за провала на Обединена Европа. Hidden Field

Наред с единната европейска валута - еврото, Шенгенското споразумение е смятано за едно от най-големите постижения на ЕС. Отдавна на мястото на старите граници възникнаха големи ареали, където животът тече сякаш границите не съществуват. Там, където навремето имаше бариери и паспортни контроли, сега хората си живеят като съседи на една и съща улица.

Всичко това сега може да изчезне, ставайки жертва на усилията за ограничаване на мигрантските потоци. И ако шведското правителство действаше рационално, то би трябвало да си зададе въпроса дали няма да му излезе по-евтино да продължи да приема бежанци, отколкото да върне граничния контрол и по този начин да срине напълно износа и да убие икономиката в граничните региони?

И точно в това е и проблемът. Защото тук не говорим за рационални аргументи, а за емоции: усещането е, че държавата губи контрол и че тя трябва да се брани срещу чужденците. Към това се прибавя и носталгичният спомен за едно минало, в което проблемите се решаваха чрез вътрешно капсулиране.

Изглежда, че при всичките си успехи по пътя на своето обединение, европейците са запазили стария си манталитет. Винаги, когото стане напечено, те търсят спасение в националната държава от миналото. А политиците в ЕС се предават до голяма степен без борба. С изключение на една Ангела Меркел, те само наблюдават втрещено възхода на десните популисти, без да оказват никаква съпротива. Вместо да обяснят на хората колко много могат да загубят, политиците от всички бои в Стокхолм, Париж и Копенхаген се подчиняват на натиска отдясно.

Втренчването в Източна Европа, нарочена за твърдина на политическия регрес, ни направи слепи за това, че десните популисти са и сред нас. Те са силни и в либералния доскоро Север, надигат се заплашително и в съседна Франция. Тяхната разрушителна сила се усеща в почти всички европейски страни. Заради това оптимизмът на германския канцлер може да претърпи корабокрушение.

Малко преди Коледа на срещата на върха в Брюксел Меркел изрази надежда, че Европа ще успее да се справи с предизвикателството, наречено от нея "експоненциална крива", а страните-членки ще разберат, че е необходима солидарност по бежанския въпрос. Дотук обаче това не се е случило още. Напротив дори: повечето правителства са готови да понесат икономически и политически щети, вместо да си сътрудничат за намирането на конструктивни решения - за да не изглеждат отстъпчиви по бежанския въпрос.

Може ли Шенген да бъде спасен? Планираните общи контроли по външните европейски граници, общата европейска миграционна политика и много други прекрасни идеи за спасяването на Европа на отворените граници може да се забавят. Съмнителната сделка с Турция, която трябва да ограничи наплива на бежанци, също не облекчи много ситуацията. А усилията за постигане на мир в Сирия се застрашени от най-новия конфликт между Саудитска Арабия и Иран.

Перспективите са мрачни. Годината започва лошо за Европа и в ситуацията е трудно да бъде внесена и капчица оптимизъм. Ако през следващите месеци не ни се удаде да спрем негативната динамика, 2016 година може да стане една истинска "annus horribilis" (кошмарна година) за Европа. 

Още подобни анализи четете в Investor.bg