След оставката – накъде поема енергетиката?

Проф. Атанас Тасев обясни, че случващото се не е добър сигнал във времена, в които секторът се нуждае от спешни решения от работещ парламент. Едно от тях произтича от Споразумението за климата, прието в Париж в края на 2015 година. То вече влезе в сила и много вероятно е до няколко години емисиите въглеродни емисии да достигнат до цена от 50 евро на тон.

 

България разчита на въглищата като суровина за производство на електроенергия и годишно на сектора са необходими между 25 и 29 млн. това емисии СО2.

 

По отношение на големите енергийни проекти оставката може да означава значително забавяне на намирането на инвеститор за АЕЦ „Белене“, категоричен е Тасев. Има потвърден интерес от американска корпорация да изкупи проекта, но инвеститорът ще разчита на стабилно правителство, потвърди той.

 

Това означава, че кардинално решение за проекта ще може да бъде взето след предсрочни избори.Hidden Field

 

За газовия хъб „Балкан“ предстои сериозно прединвестиционно проучване, което ще покаже дали има икономическа изгода от реализацията на проекта и оставката на правителството няма да се окаже сериозен проблем тук.

 

И все пак забавянето на реформите в енергетиката не е задължително. „Служебното правителство има повече степени на свобода и може да е мощен инструмент на реформата“, каза още Атанас Тасев. Това ще зависи обаче доколко участниците в правителството са популисти или „истински хирурзи“,  за да можем да излезем в реална пазарна ситуация.

 

Политическата нестабилност и реформите, особено в чувствителни сфери като здравеопазване, енергетика, социално осигуряване, са несъвместими, смята от своя страна икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.

 

Според него е все още много рано да се правят прогнози за развитието на енергетиката след управлението на Бойко Борисов. „Има много условности и трябва да видим кои от тях ще се реализират“, каза той.

 

Експертът обаче е категоричен, че ситуацията в енергетиката не е добра и се опасява от замразяване на реформите и взимане на популистки решения, за да бъде събрана допълнителна електорална подкрепа.

 

От ключово значение е какво се случва с доклада на Световната банка за либерализацията на електроенергийния пазар. Документът се чака отдавна и неговото публично представяне на няколко пъти беше отлагано.

 

За Стайков това означава, че текат допълнителни преговори между правителството и банката за напасване на предвидените мерки. Идването на нова администрация ще означава удължаване на процеса. „Колкото повече се бави този доклад, толкова се забавя и началото на либерализацията“, допълни още той.

 

През 2016 година всъщност бяха направени няколко дребни стъпки за отварянето на пазара, но все още голяма част от потребителите стоят на регулирания пазар.

 

Реализацията на големите енергийни проекти след оставката на правителството на Бойко Борисов ще зависи от приоритетите на следващите управляващи.

 

Газовият хъб „Балкан“ например беше анонсиран основно като идея на Бойко Борисов, но за него има европейско финансиране, така че е много вероятно и следващи правителства да прегърнат проекта.

 

За Стайков интересен е казусът около АЕЦ „Белене“. Последната заявка е, че централата ще бъде построена от частни инвеститори.

 

Икономистът обаче е категоричен, че в света няма ядрена централа без държавна подкрепа. Има случаи, при които ядрени проекти са реализирани от частни инвеститори, но обикновено акционерите всъщност са и основните потребители на произведената електроенергия – мрежови оператори или големи индустриални потребители, а свободната електроенергия се реализира на борсата.

 

„Дори и да има интерес към АЕЦ „Белене“ обаче инвеститорите биха изчакали стабилно правителство, едва ли биха искали да преговарят с три различни правителства в рамките на една година“, смята още експертът.