Икономист: Еврозоната е опция за икономиката ни за справяне с шокове

Ако искаме да имаме лостове за противодействие на външни шокове в българската икономика, трябва да влезем в еврозоната. Традиционният вариант за реакция е обезценяване на валутата, което не можем да направим заради валутния борд. Други инструменти като субсидиране са практически невъзможни, защото имаме проблем с бюджетния дефицит. Единствено можем да мислим как колективно с другите европейски страни да разработим някакви мерки. Това каза проф. Ганчо Ганчев, икономист, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Ние нямаме инструменти на икономическата политика, с която да действаме и това е слабата страна на валутния борд. Той фактически отнема част от инструментите за реакция на негативни външни шокове". 

"Но единственият възможен начин да излезем от валутния борд, се нарича влизане в еврозоната. Другият вариант е силно рисков, тоест да минем към плаващ валутен курс. Това сме го правили и се оказа, че не владеем този тип управление на икономиката. Трябва да се опитаме да работим заедно с другите страни", подчерта събеседникът. "Както вече казахме, при влизане в еврозоната поне ще имаме допълнителни финансови ресурси, както за частния, така и за публичния сектор. Държавата ще има повече ресурси и евентуално да подпомага производителите. Разбира се, субсидии са малко вероятни, но чрез инвестиции".

"Не съм убеден, че в тази игра на мита Европа има много силни карти. Тя няма продукти, в които да е монополист и да може да оказва влияние върху Съединените щати.  Европа се нуждае по-скоро от една много гъвкава стратегия по няколко вектора едновременно. Трябва да планира своята стратегия не само по отношение на САЩ и Китай, но и с трети страни. Европа загуби много позиции в Африка и в третия свят като цяло. Там тя беше изместен от Китай и от Русия".

Полето за действие на Европа не са толкова Съединените щати, колкото третият свят и донякъде Китай. Там има някакви възможности за взаимно балансиране, добави професорът. 

По отношение на бюджета в България в момента има един тежък сблъсък, по-скоро политически, но и икономически, относно това кой е виновен за финансовата криза. Според него ние не сме в криза. Бюджетът, който беше внесен от служебното правителство, отговаря на изискването за до 3% дефицит.  Но експерти, близки до ГЕРБ, твърдят, че в него има скрит дефицит от 18 милиарда, който ще доведе до финансова катастрофа. Говори се, че заложеният ръст на БВП в този бюджет е много оптимистичен, но разликите с прогнозите на Европейският съюз или на Международния валутен фонд са несъществени. 

Извън тесния разговор за бюджета, рискове за финансите на държавата трябва да се търсят във фактори, дестабилизиращи вътрешното търсене. Именно вътрешното потребление движи икономиката засега. А външните фактори са очевидни - там има огромна неопределеност, главно предвид политиката на Тръмп, каза още гостът. "Още не е ясно дали той ще наложи допълнителни мита върху Европа и какви допълнителни изисквания ще има по отношение на военни разходи. Ние всъщност не знаем кои ще бъдат основните изменения във външноикономическата среда".

Относно вътрешното потребление гостът подчерта, че в България има "значително нарастване на номиналните доходи". "Разбира се, имаме инфлация, но имаме и увеличение на номиналните доходи, тъй като заплатите в държавния сектор и пенсиите са обвързани със средния доход. Имаме нарастване на доходите в публичния сектор. И именно това нарастване на доходите е двигател на българската икономика в момента. Ако обаче прекъснем нашето в тези механизми, е възможно забавяне на икономическия растеж".

Има огромни, заложени социални разходи, свързани с увеличаване на заплати и пенсии, но съмнения дали тези разходи действително могат да бъдат финансирани в рамките на 3%-ния дефицит възникват главно на вътрешна почва. "Не съм виждал някакви анализи на Европейската комисия, на Международния валутен фонд и на който и да е друг, които да го потвърждават, каза гостът". 

При пазара на труда в България "имаме много сложни тенденции" заради нарастването на номиналната работна заплата "и то с високи темпове (може би най-високите в Европейския съюз) България става привлекателна за приток на работна сила". "Все повече ние ще бъдем и вносител. В някои сектори вече се чувства. Може би ще се прояви в по-голяма степен и в други сектори - в промишлеността и т.н.  Тоест, във все по-голяма степен ние ще бъдем и привлекателен център за работници от други страни".

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria