Петър Чолаков: България може да е водеща в превъоръжаването на Европа

Геополитическият катарзис, който Европа претърпя в последните месеци, изкарва отбранителната индустрия в ЕС на преден план. В последното десетилетие блокът загуби своята конкурентоспособност, като в момента отбранителната ни индустрия догонва тези на Южна Корея и САЩ в сферата на иновациите. В Сдружение "Българска Отбранителна Индустрия акад. Стефан Воденичаров" се включват шестнадесетте най-големи производители от военно-промишления комплекс на България, които отговарят за над 25 000 работни места, а ако бъдат включени периферните индустрии заетите са над 50 000, това коментира Петър Чолаков, съпредседател на Сдружение "Българска Отбранителна Индустрия акад. Стефан Воденичаров" и член на управителния съвет на Оптикс АД, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Оптикс АД произвежда оптични уреди, както за отбраната, така и за граждански цели, включително и медицински. Общият оборот на българската военно-промишлена индустрия се равнява на 2 млрд. евро годишно. През 2008 г. сдружението изпраща писмо до президента, в което твърди, че за българските компании в сектора се прилагат завишени изисквания и често се предпочитат чуждестранни доставчици. Така голяма част от превъоръжаването на българската армия се осъществи без активното участие на родната отбранителна индустрия. Събеседникът разкри, че до голяма степен писмото е актуално и днес, но започва да се генерира политическа подкрепа.

България е сред водещите позиции на производителите на редица боеприпаси и военно оборудване, но отбранителната ни индустрия развива продуктите си по задание на чужди армии, а не на родната. В момента се работи по меморандум за разбирателство, които ще цели тясно сътрудничество с Министерството на отбраната, за развитие на военно-промишления комплекс у нас.

Въпреки че индустрията не е била много активна в превъоръжаването на българската армия, всички компании в сдружението са сертифицирани по стандартите на НАТО, за да произвеждат оръжие, съгласно изискванията на алианса. В момента отбранителния сектор у нас изнася продукция за над 70 страни, от които членките на НАТО се изкачват все по-нагоре в списъка.

„В момента в областта на оптрониката ние произвеждаме продукти, които са на най-високо световно ниво в областта на термовизията, нощната оптика и наблюдателните системи. Потенциалът тук да развиваме сериозно военно производство го има. Въпросът е каква ще е ролята на държавата в това нещо, защото тези 2 млрд. оборот на военно промишления комплекс е експортен. България в момента е на първо място в Европа като процентно съотношение на продукти, които продава за отбрана към БВП – 1,4%.“

Отбранителната индустрия в България успява да запази традиционните си пазари в Близкия изток, Северна Африка, Индия, като добавя и нови такива в Южна Америка и далечния изток.

Полша е с една от най-добре оборудваните и високо технологични армии в ЕС, тъй като потребява оръжия от САЩ и Южна Корея.

„Ние трябва много бързо да развием развоен потенциал и производствен потенциал - трябва да разширим своите капацитети. Тук е ролята на България. Силно вярвам, че България има своите ниши, в които ние може да се включим.“

Гостът обясни, че секторът има добра комуникация с българските евродепутати. В момента плановете на ЕС включват инвестирането на 800 млрд. евро в различни отбранителни индустрии в блока, а не само най-големите. България е специализирана в производството на боеприпаси, оптроника и изкуствен интелект, който може да бъде преобразуван в отбранителен. С войната в Украйна се вижда промяната на воденето на бойни действия, като дроновете и анти-дрон системите стават все по-ключова част от войните.

„България с определен развоен потенциал, какъвто ние запазихме във военно-отбранителния комплекс през годините, мисля, че може да бъде водеща.“

Той допълни, че в страната ни вече се правят разработки на дронове и анти-дрон системи.

Най-големият проблем на производителите в сферата на отбраната е липсата на кадри и то добре подготвени такива. Корените на този проблем се крият в закриването на специализираните училища и слабата комуникация между образование и бизнес. Събеседникът вижда потенциал в дуалното обучение, като бизнесите от сдружението биха могли да помогнат, предоставяйки информация на държавата какви специалисти са нужни. Той допълни, че с огромния глад за кадри индустрията ще успее да поеме и да предостави работата на новите инженери.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria